Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
При позвъняването се яви прислужницата.
— Съобщете, моля… мистър Форсайт, по много важен въпрос.
Ако Айрин разбере кой е, твърде вероятно е да не го приеме. „Дявол да го вземе! — помисли той, набирайки твърдост за приближаващата борба. — Опака история!“
Прислужницата се върна.
— Дали джентълменът би желал да каже по каква работа?
— Кажете й, че е за мистър Джон — отвърна Соумс.
Остана пак сам в хола с басейна от сивобял мрамор, замислен за първия й любовник. Ах! Лоша порода беше тя… двама души беше любила, само него — не! Трябва да помни това, когато се озове отново пред нея. И изведнъж я видя, спряла почти с колебание между дългите, тежки пурпурни завеси; с някогашната съвършена, сдържана осанка, с някогашната учудена, тъмнокоса сериозност, с някогашния спокоен, отбранителен глас:
— Заповядайте, моля.
Той мина между завесите. Както на изложбата, както в сладкарницата, тя му се стори още по-красива. За пръв — действително пръв — път, откакто се бе оженил за нея преди трийсет и осем години, щеше да й заговори, без да има законното право да я нарече своя жена. Тя не беше в черно… едно от модерните схващания на оня приятел навярно.
— Извинявам се, че дойдох — започна мрачно той, — но този въпрос трябва някак да се реши.
— Няма ли да седнете?
— Не, благодаря.
Гневът за глупавото му положение, досадата от церемониалността помежду им надделя у него и думите се заредиха нетърпеливо:
— Ужасно зла съдба наистина; направих всичко възможно да я отстраня. Смятам, че дъщеря ми е полудяла, но съм свикнал да не й отказвам нищо, и затова съм тук. Предполагам, че обичате сина си.
— От все сърце.
— Тогава?
— Зависи от него.
Почувства, че поставиха изведнъж преграда пред него. Винаги… винаги, дори в ония първи дни след брака им, тя бе поставяла преграда.
— Това е безумие — промълви той.
— Съгласна.
— Ако бяхте… да… те можеха да бъдат…
Не довърши изречението: „брат и сестра. И тогава нямаше да стигнем дотук“, но видя, че тя потрепера, сякаш го бе казал; ужилен от вида й, той отиде до прозореца. В оня край дърветата не бяха пораснали… не можеха, бяха прекалено стари!
— Що се отнася до мене — продължи той, — можете да бъдете спокойна. Не желая да виждам нито вас, нито сина ви, ако този брак се състои. Сегашните младежи… са неразбираеми. Но аз не мога да се помиря с мисълта да видя дъщеря си нещастна. Какво да й кажа, когато се върна?
— Кажете й, моля ви се, това, което ви заявих: зависи от Джон.
— Вие не се противопоставяте?
— От все сърце, но не и с думи.
Соумс стоеше и хапеше пръст.
— Спомням си една вечер… — започна изведнъж той; и замълча. Какво… какво в тази жена не можеше да се смести с четирите стени на неговата ненавист и осъждане? — Къде е той… синът ви?
— В студиото на баща си, струва ми се.
— Бихте ли го повикали?
Видя как тя позвъни, как прислужницата влезе.
— Кажете, моля ви се, на мистър Джон, че искам да дойде.
— Щом зависи от него — побърза да каже Соумс, когато прислужницата излезе, — мога да сметна за сигурно, че този неестествен брак ще се състои. В случай че има разни формалности, с кого ще трябва да се свържа — с Херинг ли?
Айрин кимна.
— Вие не възнамерявате да живеете с тях?
Айрин поклати глава.
— Какво ще стане с тази къща?
— Каквото пожелае Джон.
— Тази къща… — каза ненадейно Соумс — аз я започнах с надежди. Ако в нея останат да живеят те… техните деца! Разправят, че съществувала някаква си Немезида335. Вярвате ли в това?
335
Богиня на възмездието (гр. мит.).