Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— Да беше видял как е тук, при Корубана — отвърна Шаграт.
— Ще ми се да видя някъде, дето ги няма тия гадости. Но сега е война. Като свърши, може да стане по-лесно.
— Добре вървяло, казват.
— Какво друго да казват? — изръмжа Горбаг. — Ще видим. Във всеки случай, ако свърши добре, ще има, място за всички. Какво ще речеш, ако имаме късмет двамата да се измъкнем и да се настаним някъде с верни момци, някъде, където да има хубава плячка и никакви големи шефове?
— Ах! — въздъхна Шаграт. — Като едно време.
— Да — потвърди Горбаг. — Но не се надявай много. Неспокоен съм. Както казах, Големите шефове, ай — гласът му премина в шепот, — ай, даже и Върховните могат да правят грешки. Без малко да се промъкне някой, казваш, Аз пък казвам, че някой се е промъкнал. И ще трябва да внимаваме. Все горките Уруки оправят кривите работи, а благодарност никаква. Но не забравяй: враговете мразят и нас колкото Него, тъй че победят ли, спукана ни е работата. Чакай да видим — кога ти заповядаха да излезеш? — Преди около час, тъкмо преди да се срещнем. Пристигна вест: Назгулите неспокойни. Опасност от шпиони по Стълбата. Удвоена бдителност. Патрул към върха на Стълбата. Излязох веднага.
— Лоша работа — промърмори Горбаг. — Гледай сега — доколкото знам, нашите Безмълвни стражи се обезпокоиха преди повече от два дни. Но още цял един ден нито изпратиха патрула ми насам, нито известиха Лугбурз — бяхме получили Важния сигнал, Върховният Назгул потегляше на бой и прочие. И както чух, дълго не могли да привлекат вниманието на Лугбурз.
— Окото е гледало другаде, предполагам — каза Шаграт. — Разправят, че на запад ставали големи работи.
— Не се съмнявам — избуча Горбаг. — Но междувременно по Стълбата са се изкачили врагове. И накъде се беше запътил? Извънредни заповеди или не, но твоята работа е да наблюдаваш, нали? Какво си си наумил?
— Стига! Не ме учи как да си гледам работата. Вече бяхме нащрек. Знаехме, че става нещо нередно.
— Много нередно!
— Да, много нередно: светлини, крясъци и прочие. Но Корубана се бе заела с това. Моите момци я видели заедно с Подмазвача.
— Подмазвача ли? Кой е пък тоя?
— Сигурно си го виждал — дребен, мършав и черен тип; и той прилича на паяк или по-скоро на прегладняла жаба. Мяркал се е насам и преди. Първият път, преди години, дойде от Лугбурз и Отгоре се обадиха да го пуснем. Оттогава един-два пъти се е качвал по Стълбите, но го оставяме на мира — изглежда, че се разбират с Нейно Величество. Сигурно не става за ядене — на нея приказките Отгоре не й действуват. Ама хубавичко пазите там, в долината — той се изкатери насам един ден преди цялата дандания. Снощи рано го видяхме. Във всеки случай момците ми съобщиха, че Нейно Величество се забавлява и това ми стигаше, докато дойде вестта. Мислех, че Подмазвача и е довел играчка, или може вие да сте пратили в дар военопленник или нещо подобно. Когато тя си играе, аз не се бъркам. Дебне ли Корубана, никой не може да мине покрай нея.
— Никой, казваш! Сляп ли беше горе? Не съм спокоен, казвам ти. Който и да е бил тоя, дето се е изкачил по Стълбите, успял е да мине. Накълцал е паяжините и се е измел от дупката. Има за какво да се помисли!
— Добре де, ама в края на краищата тя го спипа, нали?
— Спипа ли го? Кого е спипала? Тоя дребосък? Че ако беше само той, отдавна да го е отмъкнала в килера си — там щеше да е сега. И щом Лугбурз го иска, ти трябваше да го вадиш оттам. Сладка работа. Но не е бил само той.
Тук Сам се заслуша по-внимателно и притисна ухо към камъка.
— Кой е срязал въжетата, с които го е омотала, Шаграт? Същият, който е срязал и мрежата. Не го ли разбра? И кой е боцнал Нейно Величество? Същият, чини ми се. А къде е? Къде е, Шаграт?
Шаграт не отговори.
— Ако имаш специална шапка за мислене, можеш и да си я сложиш. Не е шега работа. Никой, никой не е боцкал досега Корубана, както би трябвало добре да знаеш. Няма да плачем за това, но помисли — наоколо свободно се навърта някой, дето е по-опасен от всички други проклети бунтовници, откакто отминаха тежките времена на Голямата обсада. Някой е успял да се промъкне.
— И кой ще да е? — изръмжа Шаграт.
— По всички признаци, капитан Шаграт, бих казал, че си изтървал някакъв грамаден воин, най-вероятно елф, във всеки случай въоръжен с елфически меч, а може и секира да има; броди свободно из твоята територия, а ти не си и забелязал. Много нередно, не ще и дума!