![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Един след друг — прошепна. — Наведи се и не бързай.
Тя премина отсреща, като в това време сърцето на Локи биеше неспокойно. Обзело го бе вълнението, което предшества началото на всяка престъпление. Въздухът бе изпълнен с мириса на поля, носен от Вятъра на палача. Топлият бриз се заигра с косата на Локи. На североизток като невъзможно дълги сенки се мержелееха Петте кули със своите корони от сребро и златни фенери. Топлата светлина на изкуствените съзвездия се сливаше със студения блясък на звездите.
Бе дошъл редът на Локи. Талпата изглеждаше обезкуражаващо тясна за възрастен човек, но някой с големината на Локи можеше спокойно да се обръща на нея, без да се изправя. Момчето премина отсреща с лекота, изтърколи се от края на талпата и се сви на земята сред влажната миризма на свежа градина. Над него шумоляха клони с тъмни листа и той без малко да подскочи, когато Сабета се протегна от мрака и го сграбчи за рамото.
— Не вдигай шум — прошепна тя. — Влизам да намеря огърлицата. Ти наблюдавай покрива. И внимавай талпата да си остане там. Може пак да ни потрябва.
— Ами ако нещо се обърка?
— Потропай по земята четири пъти. Ако си забелязал нещо, което аз не съм видяла, няма да имаме друг изход, освен да бягаме. Но да не си ме извикал по име.
— Няма. Е, късмет.
Тя обаче вече бе тръгнала и след миг се чу поредица от потраквания. Някъде в градината Сабета се опитваше да отвори заключена врата. В следващия момент вече бе успяла — все така тихо се чу скърцането на пантите.
Минутите, прекарани от Локи на пост край талпата, му се сториха безкрайни. Непрекъснато се оглеждаше. Макар да съзнаваше, че в тъмнината на клоните и листата оттатък можеше да са се скрили десетина мъже, той от време на време показваше главата си над парапета и се взираше оттатък импровизираното мостче. Отсрещният покрив обаче изглеждаше успокоително празен.
Локи тъкмо се бе отпуснал след четвъртото или петото надничане, когато усети някакво движение под краката си. Коленичи и притисна ухо към топлия камък на пода. Дочу неясен говор. Първо говореше един човек, след това — друг. Говорът постепенно премина в хор от гласове на възрастни. И тогава се чуха викове.
— По дяволите — прошепна Локи.
Чу се поредица от глухи изтрополявания от посоката, в която Сабета бе изчезнала. След това се тресна рязко отворена врата. Сабета изскочи към него от сенките, сграбчи го за раменете и го повдигна върху мостчето.
— Бягай, бягай, бягай! — каза задъхано. — Колкото можеш по-бързо!
— Какво се случи?
— Просто върви, бързай. Аз ще държа дъската.
Локи светкавично претича петнайсетте стъпки, делящи го от сигурността. Никога в живота си не се бе движил толкова бързо. Толкова бързо, че като стигна отсреща, се строполи тромаво от парапета, а за да не падне на зъбите си, се бе свил на кълбо. После, макар че главата му се въртеше, бързо подскочи и се обърна към Сабета отсреща.
— Хайде! — подвикна ѝ той. — По-бързо!
— Въжето! — изсъска Сабета. — Спусни шибаното въже!
— Ще крепя дъската, за да минеш. — Стискайки зъби и напрягайки всичките си сили, Локи хвана здраво талпата с ръце, осъзнавайки колко абсурдно трябва да изглежда отстрани подобна демонстрация на сила от едно малко момче. Защо тя не идва?
— ВЪЖЕТО! — извика тя. — ДАВАЙ!
Поглеждайки нагоре, Локи видя как зад нея от градината изникнаха няколко дълги и тъмни сенки. Възрастни. Ръцете им се протягаха към Сабета, но тя не се опитваше да избяга. Дори не се обърна към тях. Вместо това хвана с ръце талпата и…
— Не! — изврещя Локи. — НЕ!
Сабета бе хваната изотзад и повдигната във въздуха. Но както я вдигаха, тя успя да извърти своя край на дъската от парапета в празното пространство. Локи с цялото си тяло усети как талпата се отлепя от неговата страна и литва към уличката надолу. Тежестта ѝ бе прекалено голяма, за да се опита да я задържи. Неговият край на дъската подскочи и го перна по брадичката, отблъсквайки го назад. И както падаше на задните си части, чу оглушителния трясък от сблъсъка на талпата със земята четири етажа по-долу.
— Бягай! — изкрещя Сабета отново. Възгласът ѝ премина в приглушен вопъл и Локи с мъка се изправи на крака, плюейки кръв.
— На другия покрив. — Непознат глас на мъж. — Слезте на улицата.