Републиката на крадците [bg]

— Защо на нас? — Възбудата на Локи се поохлади поради искреното му озадачаване. — Ако има само двама пазачи, всеки, който би поискал, може да нахълта там с банда.

— Не и в този живот — каза Окови, хилейки се. — Барсави няма да го позволи. Разона е спокоен квартал, където през вратите не се влиза с взлом. Това е Мирът. Ако някой нахлуе там, може да очаква да му резнат най-милото и да му го натъпчат в очните ябълки. Затова, вместо да изпращаме касапи през вратата, ще качим някого тихичко през прозореца.

Окови обърна дъската към Кало, Галдо и Локи. Горната половина беше заета от груба диаграма на къщи и обграждащите ги улици. Под нея имаше скица на един голям пандант с яйцевидна форма, висящ на дебела огърлица. Окови потупа скицата с пръст.

— Ето това бижу — каза той. — Само то ни трябва. Едно от двайсет или повече, а ние няма да можем да си губим времето с тях. Златна огърлица с пандант от девет смарагда. Ще махнем скъпоценните камъни и ще ги разпратим в девет различни посоки, а златото ще разтопим. Печалбата не може да бъде проследена.

— Как ще го направим? — попита Локи.

— В това се състои половината от забавлението. — Окови се почеса по брадичката. — Както сам каза, това е изпит. Ти ще работиш със Сабета, тъй като тя е с повече опит в тези неща. Кало и Галдо ще са вашите очи и уши, демек, ще се озъртат наоколо и ще ви пазят задниците. Аз ще съм на земята някъде наблизо, но няма да се намесвам пряко. Моите малки уродливи прелести ще ви трябват само за да се оправите по-нататък.

Сърцето на Локи препускаше. Изпит или не, това беше шанс да работи със Сабета по нещо интересно. Боговете го обичаха!

— Къде се намира къщата?

— Тук — Окови посочи към един квадрат, надраскан на горната част на дъската.

— На Виа Селайн. Четириетажна, с градина на покрива. Това с нашата цел. Тя ще е наблизо, щом луната изгрее, и ще ви чака на тази алея. — Окови раздвижи пръста си нагоре-надолу по две тебеширени линии и ги размаза. — След като близнаците Санца са на позиция, така че да могат да наглеждат улицата, останалото ще зависи от теб и Сабета.

— Само толкова ли?

— Само толкова. И запомни, искам смарагдовата огърлица. Не искам две украшения или нотариалния акт на къщата на търговеца в града, нито шибаните кралски бижута на Камор. Тази вечер със сигурност не трябва да се престараваш.