Републиката на крадците [bg]

— О, да. — Локи кимна няколко пъти. — Честна дума. И проклет да бъде Елдренският огън!

— Добре. Може този път да не оплескаш работата. — Сабета посочи към парапета. — Движи се бавно. Повдигай се само колкото да виждаш над парапета. И се огледай добре.

Локи надзърна отвъд южния парапет на градската къща; сградата, която бе тяхна цел, с гъста градина на покрива, се намираше отдясно. А четири етажа по-долу се простираше озарен от лунна светлина празен калдъръмен път. Разона изглеждаше достолепно, спокойно място — без пияници, лежащи в канавките, без постоянно отварящи се и затварящи се с трясък врати на кръчми, без движещи се на взводове жълтодрешковци с щитове и извадени палки. Десетки алхимични глобуси блестяха зад прозорците и над вратите по улицата — като гроздове от огнени плодове. Само пресечките и покривите бяха покрити с нещо като същинска тъмнина.

— Виждаш ли Кало и Галдо? — попита Сабета.

— Не.

— Добре. Това означава, че те са където трябва. Ако нещо се обърка, да речем, на улицата се появи взвод жълтодрешковци, двамата ще започнат да викат: „Господарят иска още вино, господарят иска още вино!“

— И тогава какво?

— Те започват да тичат, ние — също. — Сабета изпълзя над него и Локи почувства как дъхът му заседна в гърлото. Следващите ѝ думи бяха изречени в ухото му. — Първо правило на работата по покривите: знай как се слиза долу. А ти знаеш ли?

— Ами… Така, както сме дошли.

— Твърде бавно. Твърде рисковано. Бързото пълзене надолу е по-опасно от качването, особено през нощта. — Тя посочи тънка сива връв по средата на покрива и Локи видя, че въженцето се е проточило до място с разхвърляни гърнета и летви. — Закрепих въжето, когато се качих. Полукоприна, би трябвало да ни спусне до два метра над земята. Ако ще бягаме, хвърляш го от покрива, спускаш се максимално бързо и го оставяш. Чат ли си?

— Чат съм.

— А сега погледни натам. — Тя пак надникна над парапета и посочи към една напречна уличка. — Това е пътят за бягство. Ще трябва да пресечеш пътя, но един от братята Санца ще бъде там под прикритие и ще те пази. Окови ще бъде на пресечка или две оттам. Така че, ако нещата се объркат, търси Санца. Ясно?

— Ясно. Но какво правим, ако не ни усетят?

— Планът остава същият, момче. Просто я караме по-бавно. Готов ли си?

— Абсолютно. Само кажи. Но как ще преминем оттатък?

— С помощта на тази талпа. Използва се в случай на пожар. — Сабета пропълзя към парапета, гледащ към отсрещната къща, до която трябваше да се доберат. Тя нежно потупа дълга здрава дъска, лежаща до стената. — В случай на пожар в сградата под краката ти, прехвърляш талпата на отсрещния покрив и се надяваш съседите да те харесат.

Като действаха много тихо и бавно, двамата повдигнаха дългата петнайсет стъпки дъска до ръба на парапета и я извъртяха над уличката. Сабета движеше талпата, чийто долен край Локи бе натиснал с цялата си тежест. Той се чувстваше неудобно, като заряд в катапулт, готов да излети. Другият край на дъската на няколко пъти наистина без малко да падне и да го изхвърли, но Сабета в края на краищата успя да го намести на парапета отсреща. Скочи грациозно върху дъската, заставайки след това на четири крака.