Драконът на Арканите [bg]

След като остави чашата, Магьосницата леко слезе от масата и вперила поглед в очите на Благородника, се настани до фотьойла, като го разкрачи и клекна в нозете му.

— Нали не старите кютюци от Черния нокът те карат да изглеждаш толкова загрижен?

— Не.

— Какво има тогава, малко братче?

Тя плъзна ръка, допря я до панталона на Благородника и започна да го разкопчава.

— Струва ми се, че Ересиарха не оценява правилно положението — обясни той. — Да убие Алхимика, без да се допита до никого, беше лудост. А да събуди Архай за тази цел беше още по-голямо безумие. Ересиарха е като… заслепен от Великия промисъл. Той се безпокои и не зная как да го вразумя.

— Възможно ли е въобще това?

— Надявам се — отговори Благородника, усещайки че опитна ръка бърка в панталоните му. — Но дори перспективата за общо събрание не го тревожи особено…

— Общо събрание ли? Кой иска да го свика?

— Учителят по фехтовка. Но подозирам, че в основата на подобно искане е Надзирателката. Убеден съм, че тя събира група срещу Ересиарха.

— Което ще рече срещу нас. Ако Ересиарха се сгромоляса, скоро след това и ти ще изпаднеш в немилост, а аз също няма да бъда пожалена…

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Нищо.

И тъй като дланта на Магьосницата хвана здраво и нежно нещо втвърдено, Благородника остана без сили да води разговор.

— Добре — промърмори той. — Скоро ще трябва да даваме отчет пред общото събрание на Арканите.

— Алхимика предизвика собствената си гибел — припомни му Магьосницата.

Тя го привлече към себе си, погали корема му и изтегли кръста си напред. Той леко се свлече надолу във фотьойла.

— Трябва да действаме — отсече тя.

— Да действаме ли? Какво искаш да кажеш?

— По-късно — прошепна му тя в ухото.

Повдигна бедра, намести се и внезапно вкара достойнството му в пещерата си, като се притисна с всички сили към тялото му. Цялата се разтрепери, докато на тласъци се приближаваше и отблъскваше от него.