Драконът на Арканите [bg]

Прекъсна изложението си, за да попречи на заминаването към кухнята на две парчета сливова торта, които измъкна от ръцете на Наис, и така разколеба нейното дискретно и старателно прислужване.

— По-добре отиди в избата да напълниш бутилките — каза дружелюбно Анес на девойката.

— Да — обади се гасконецът. — По-добре свърши тази богоугодна работа.

— Е? — настоя Ленкур. — Какво е обяснението?

— Драки. Драки се опитали да нахълтат в Храмовия замък през тази нощ. И както може да се очаква, Черните гвардейци, чиято храброст не подлежи на съмнение, героично ги отблъснали и след това огледали околните улици, за да се убедят, че опасността е отстранена.

— А защо драките са искали да влязат посред нощ в Храма?

Марсиак присви рамене.

— Тайна. Впрочем, като доказателство за словата им, шатленките показали четири люспести трупа, сред които бил двуглавият колос, който предизвикал сензация. Хората се блъскали по цялата улица „При Храма“, за да го видят.

— Аз също бих отишъл — прошепна Балардийо на ухото на Анес.

Тя предпочете да не му отговори.

— Що се отнася до драка с две глави — намеси се Сен Люк, — разбирам. Но откъде са се пръкнали другите три трупа?

— Не зная — призна си Марсиак.

Впрочем този проблем въобще не го интересуваше.

— Може би шатленките са ги държали затворени в някоя дупка — предположи Ленкур. — И са ги погубили, за да потвърдят измислиците си.

— В Люспестия квартал — рече баронеса Дьо Водрьой — е пълно с драки.

В Люспестия квартал на остров Света Богородица, който по онова време все още не се наричаше остров Свети Луи, живееха само драки.

— Важното е единствено това, че шатленките лъжат — заяви Ла Фарг, когато Наис се върна от избата с пълни бутилки.

Тъй като беше видял сметката на тортата, Марсиак подаде чинията си на младата прислужница с усмивка и с лек реверанс. Нежната Наис я взе и си тръгна. Развеселената Анес яко смушка гасконеца с лакът в ребрата, за да му отмъсти, задето се подиграва с клетото момиче.

— Щом лъжат — продължи капитанът на Остриетата, — то е защото искат историята да свърши дотук и никой да не научи нищо. Така че ние въобще няма да бъдем обвинени, както и подозирах. Настоятелката Дьо Восамбр би изгубила много от скандала, който непременно ще последва…

— Остава да разберем защо тя те взе в плен — рече Сен Люк, обръщайки се към Анес.