Драконът на Арканите [bg]

Имаше много истински измислени имена, но го наричаха Благородника, по названието на един от двайсет и двата големи аркана на Тарото на Сенките4. Това беше традиция в ложата, към която с гордост принадлежеше, толкова тайна ложа, че беше натоварена с легендарна аура дори в лоното на Черния нокът. И така, като тайнствено проклятие, ложата на Арканите предизвикваше вцепеняващ страх сред тези, които вярваха, че тя съществува, а у другите — суеверен респект, изпълнен с предпазливост и с безпокойство. Дори могъщите господари на Великата мадридска ложа доста се колебаеха дали да ѝ поискат сметка, когато се досещаха за плановете ѝ. Колкото до членовете, те се подчиняваха на един от Арканите: Ересиарха.

Седнал в орехов фотьойл с велурена тапицерия от Женева, Благородника размишляваше пред огледало, поставено върху изтеглена до стената маса, между свещите на два големи сребърни канделабъра. Ръката му почиваше апатично, преметната през облегалката, с върха на пръстите си държеше чаша, пълна със златна течност, от която отпиваше бавно, зареян в мислите си. Русите му коси бяха още влажни от банята, която току-що бе взел, за да се освежи. Тази вечер беше само по панталон до коленете и риза от скъпа материя, прилепнала към мократа му кожа. Висок и слаб, беше на около трийсет години. Чертите на лицето му бяха фини, почти женствени; притежаваше странен и перверзен чар. Беше красив, но хората трепереха, когато общуваха с него.

Последните блясъци на пламтящия залез проникваха през завесите. Искрящи частици играеха сред полумрака и спокойствието на приятния кабинет за четене, придаваха пурпурен цвят на политурата на мебелите, на ламперията, на богатите тапицерии, на безценните позлатени повърхности. Течното злато в чашата на Благородника леко се поклащаше и от него се разнасяше опияняващо ухание.

Магьосницата влезе.

Виждайки в огледалото, че се приближава строен силует, Благородника се усмихна, без да се обръща, и впери поглед в отражението му. Тя беше гола, ако се изключат белите чорапи, пристегнати с панделки от ален велур. Облечена беше в безсрамието и в увереността си. Вървеше напред, като също се усмихваше, великолепна и чувствена, бавна, а тежките къдрици на кафеникавочервените ѝ коси падаха чак до тъмните зърна на гърдите ѝ. Беше спала или мързелувала почти през целия ден и сега излизаше нощем, за да се отдаде на жесток разврат, който ѝ носеше развлечение. Както Благородника, тя принадлежеше към ложата на Арканите. И също като него беше представителка на младото поколение дракони — „новородените“, за които човешката форма беше напълно естествена.

Магьосницата се наведе над рамката на фотьойла, за да целуне Благородника по бузата. След това тя заобиколи стола, обърна се с гръб и седна гъвкаво на ръба на масата, пред огледалото с двата канделабъра близнаци. Лукав блясък искреше в очите ѝ, когато пъхна обутия си в коприна крак между коленете на Благородника, провря го между бедрата и стигна до слабините му.