![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
С блуждаещи в главата мисли, Лепра забеляза, че чашката му за ракия е празна.
Вече?
Имаше намерение да поръча друга, когато вратата към улицата се отвори. Обаче влезе не Атос, а двама други мускетари, които не носеха мантии, но Лепра все пак ги разпозна: Брусиер и Сардан. Мъжете на свой ред го забелязаха и Брусиер пожела да отидат другаде, но спътникът му категорично отказа.
Те седнаха край една маса.
Лепра познаваше добре само Брусиер. Сардан отскоро се беше присъединил към кралските мускетари. Никога не беше имал проблеми с първия. Затова пък вторият беше от тези, които се отнасяха зле с него и се държаха дръзко. До този момент, по съвет на Атос, Лепра предпочиташе да не обръща внимание на нападките и на дебелашките му подмятания. Но му беше все по-трудно да се прави, че не чува и не вижда. Защо Сардан се държеше по този начин? Може би изпитваше към болните от ранса презрение и омраза, както и известен страх. Може би се надяваше, като унижава прочут мускетар, да демонстрира, че е по-способен от него. Беше по-малкият син на знатен благородник и гордо носеше името си.
Лепра не се вълнуваше от това. През този ден, може би и заради алкохола, който беше погълнал, усещаше, че повече не би издържал да търпи. Усети ясно, че ако остане, нещата ще се развият зле.
И остана.
Двамата мускетари си поръчаха пиене. Веднага след като им донесоха поръчката, Сардан повика сервитьорката и на висок глас попита:
— Тук миете ли съдовете?
Престори се, че не вижда как Лепра го гледа мрачно. Брусиер обаче забеляза и се разтревожи.
— Разбира се, господине. Мога да гарантирам.
Сервитьорката тръгна да изпълнява други поръчки, когато Сардан я спря:
— Сигурно ли е?
Тя се обърна, разколебана.
— Аз… Аз гарантирам, господине. Да не би чашата ви да е мръсна?
— Достатъчно — намеси се Лепра с леден глас.
— Хайде, Сардан, хайде… — миролюбиво рече Брусиер.
— Защото, вижте — продължи другият, — има чаши, от които не бих желал да пия след някои ваши клиенти…
— Моля, господине?
Смъртнобледен, Лепра понечи да стане, но успя да сдържи гнева си. С жест Брусиер отпрати сервитьорката, която си тръгна, присвивайки рамене. Сардан като че ли се отказа, но изведнъж попита, показвайки ръба на чашата си:
— Не е ли това лига от ранса?
Споменаването на болестта предизвика тръпка на отвращение сред присъстващите в странноприемницата, а някои от тях инстинктивно се отдръпнаха от масата на мускетарите. Лепра скочи и тръгна бесен към обидилия го. Брусиер също скочи. Сардан късно забеляза гневния блясък в очите на кавалера Д’Оргьой. Брусиер се опита да се намеси и сложи ръка на гърдите на Лепра.
— Лепра, много ви мо…
Но не можа да завърши изречението: страхотен удар с глава му счупи носа и той падна ничком. Лепра продължи да настъпва към Сардан. Беше извадил прочутата си бяла рапира. Гледаше като човек, решил да закове противника си за стената, вместо да кръстоса с него остриета по правилата на дуела.
— Господа!
Лепра не чу.
Сардан стана, опита се да отстъпи и да извади рапирата си. Не успя да извърши маневрата и изгубвайки равновесие, падна тежко назад сред бързо разместените столове. С върха на острието си от драконова кост кавалерът Д’Оргьой прикова адамовата му ябълка и го принуди да остане проснат на земята.
Разтреперан от яд, който напразно се опитваше да обуздае, Лепра усети, че нечия ръка спокойно, но здраво хваща китката му. Беше Атос, който току-що пристигна — той беше извикал „Господа!“, но гневният му приятел не го чу.
— Овладейте се, Лепра — без сянка от вълнение му каза благородникът.
Като събуден от кошмарен сън, Лепра отстъпи две крачки назад и отпусна рапирата си. Сардан се изправи, докато Брусиер, с окървавен нос, се опитваше също да стане. Погледът на Атос ги принуди да се оттеглят, което те и сториха.
— Тази история няма да свърши така, нали? — запита Лепра.
— Не, друже. Боя се, че не.
Изпратен да донесе вести от квартала при Храма, Марсиак се върна в двореца на Ястреба рано следобед. Той намери Ла Фарг и останалите в градината, под сянката на кестена, около старата маса, където те похапваха. Първата му грижа беше да изпие чаша бяло вино. После, след като пийна още и опита от ястията, които Наис носеше, той разказа между две преглъщания, че Сестрите на Сен Жак намерили обяснение за суматохата през нощта.
— Трябва да ви кажа, че камбаната им събудила всичко живо. А да не говорим за стрелбата по Ленкур и за патрулите, изпратени след нас по улиците…