Драконът на Арканите [bg]

На левия бряг Лепра и Атос поеха по улица „Преградата“. Минаха през площад „Мобер“ и вървяха по улица „Сен Виктор“ до едноименната врата. В предградието те продължиха край стената на абатство „Сен Виктор“ след това пресякоха Кралската ботаническа градина за медицински растения — обширна територия, по която още се работеше и отвъд която дуелиращите се бяха решили да се срещнат.

— Ето ги — рече Атос.

Действително Сардан и Брусиер, който беше негов секундант и чийто нос беше превързан, пристигаха от предградието Сен Жак по улица „Орлеанска“. И те яздеха коне. Атос и Брусиер се поздравиха, но другите двама не размениха нито дума, нито поглед. Сардан изглеждаше бесен, а Лепра се държеше така, сякаш всичко му е безразлично.

Заобикаляйки огромната строителна площадка, която един ден щеше да се превърне в Ботаническа градина, четиримата конници се приближиха до предвиденото за сблъсъка място. То беше идеално: равно, потайно, далеч от недискретните погледи…

Обаче там вече имаше някой.

Седнал на голям камък, мъжът беше нахлупил шапка върху коляното си. Той носеше синята мантия със сребърни ширити на кралските мускетари и си подсвиркваше, кърпейки несръчно поводите на коня си.

Животното послушно чакаше.

— Е? — рече Д’Артанян, без да вдига очи от заниманието си. — Разхождате ли се? Аз много обичам това място. Чудесно е, за да се отдаде човек на размисъл…

След като завърши с кърпенето, той сложи шапката си, стана и с невинна усмивка и изпълнен с достойнство поглед добави небрежно:

— За нещастие, изглежда всички вие също сте решили да дойдете тук тази сутрин. Тъй като пристигнах пръв, мога да остана и да ви накарам да се пръждосате. Но това би означавало, че спекулирам с чина си, а искам да ви бъда добър приятел. Затова какво ще кажете, ако всички заедно се откажем от намеренията си?