Легендата за Линкълн [bg]

— Гледката всъщност е великолепна.

Той отиде и дръпна конзолните резета, френските прозорци се отвориха и позволиха на хладния въздух да се втурне в салона.

— Прекрасно е — каза тя.

Не се гордееше със себе си. Току-що беше прекарала цяла вечер, като непрекъснато беше лъгала един мъж, към когото едно време бе изпитвала истински чувства. Не беше преживяла никакво пробуждане. И изобщо не беше чела наскоро „Книгата на Мормон“. Единствения път, когато се беше опитвала да го направи, още като тийнейджърка, не беше издържала и десет страници. Винаги се беше чудила защо пророците благоговееха пред философията на изгубената цивилизация, описана в книгата. Нефитите бяха изчезнали без следа — без да оставят нито един оцелял и нито един друг спомен за своята цивилизация. Защо трябваше да им подражават?

Беше казала, че измамата е необходима.

Старата й любов Хосепе Саласар беше замесен в нещо, което беше достатъчно важно, за да привлече вниманието на Министерството на правосъдието на САЩ. Миналата седмица Стефани я беше информирала, че Хосепе може би дори е замесен в убийство. Информацията не беше доказана, но беше достатъчна, за да предизвика подозрения.

Беше й трудно да повярва.

— Просто малко разузнаване. Нямам нужда от нищо повече — беше й казала Стефани преди шест месеца. — Саласар може да ти сподели нещо, което не би казал на никой друг.

— Защо смяташ така?

— Знаеше ли, че в испанската му къща има снимка, на която сте вие двамата? Изглежда, е направена преди години. Но си стои там, близо до бюрото му, заедно с останалите снимки на семейството. Точно затова реших да се обърна към теб. Никой мъж не си пази такава снимка, ако няма причина.