Легендата за Линкълн [bg]

— Госпожо — процеди тихо Линкълн. — Съпругът ви наистина ли смята, че всички заловени бунтовници трябва да бъдат убити?

— Тези хора със сигурност осъзнават, че са предали страната си, а предателите винаги са били осъждани на смърт.

— А вие осъзнавате ли, че ако това стане, в отговор войниците на Конфедерацията ще застрелят всички наши войници, които държат в плен? Човек за човек? До безкрай?

— Този бунт не беше започнат от нас, сър.

Часовникът на камината му показваше, че наближава полунощ. В президентското имение преди три часа беше пристигнала бележка с кратко съобщение. Госпожа Фримонт носи на президента писмо и някои устни сведения от генерал Фримонт, които би се радвала да предаде с възможно най-малко закъснение. Президентът би ли определил удобен за него час, в който да ги получи — още тази вечер или рано на следващата сутрин.

Отговорът му гласеше тя да дойде веднага.

Двамата бяха в Червения салон на първия етаж. Над главите им ярко грееше полилей. Президентът беше чувал за тази впечатляваща жена. Дъщеря на бивш сенатор, високообразована, отгледана във Вашингтон и опитна в политиката. Тя се беше противопоставила на родителите си и се беше омъжила за Фримонт още на седемнайсет години. Беше родила пет деца. Беше издържала съпруга си, докато той беше пътешествал, за да изследва Запада, и беше стояла до него, докато беше служил като военен губернатор на Калифорния и един от първите американски сенатори от този щат. Беше участвала в предизборната му кампания, когато през 1856 г. беше станал първият кандидат-президент на новата Републиканска партия. Бяха започнали да го наричат Пионера и кандидатирането му беше предизвикало всенародно въодушевление. И макар че бе загубил от Джеймс Бюканън, ако в Пенсилвания бяха гласували по друг начин, щеше да бъде избран именно той.

По всички тези причини Линкълн — като първия кандидат на Републиканската партия, който наистина беше избран за президент — изобщо не се беше поколебал да определи Джон Фримонт за главнокомандващ Западния фронт.

Сега съжаляваше. И се питаше дали животът му изобщо може да стане по-труден.

Безмерната гордост, която беше изпитал през март, когато положи клетва като шестнайсетия американски президент, беше заместена от агонията на Гражданската война. Единайсет щата се бяха отцепили от съюза и бяха образували собствена Конфедерация. Бяха атакували Форт Съмтър и го бяха принудили да обяви блокада на всички южняшки пристанища и да отмени правото на съдебен процес за всички обвинени в престъпление. Беше изпратил армия, но тя беше претърпяла унизително поражение при Бул Рън и този съкрушителен удар го беше убедил, че предстоящият конфликт ще бъде продължителен и кървав.