Легендата за Линкълн [bg]

На белите стени бяха подредени портрети в златни рамки на шестнайсетимата мъже, които бяха ръководили Църквата преди Сноу.

— Моят образ скоро ще се присъедини към тях — каза Сноу и посочи едно празно място. — Сложи портрета ми там, така че винаги да ме виждаш.

На писалището пред стареца имаше обикновена дървена кутия, дълга около шейсет сантиметра, широка трийсет и висока петнайсет, със затворен капак. Роуан веднага я беше забелязал и предполагаше, че именно тя е причината да дойдат тук. Сноу видя, че Роуан я гледа с интерес.

— Накарах да я донесат от тайните архиви. Предназначена е само за пророци.

— Какъвто аз не съм.

— Но скоро ще бъдеш и трябва да знаеш това, което ще ти разкрия. Каза ми го моят предшественик, когато заемах твоята длъжност като председател на дванайсетте. Спомняш ли си какво се случи тук, в този храм, през хиляда деветстотин деветдесет и трета? С летописния камък?

Историята се беше превърнала в легенда. Под югоизточния ъгъл на храма беше изкопана дупка, дълбока три метра. Целта беше да се открие един от каменните блокове на основата, в който беше оставена кухина. През 1867 г., по време на изграждането на храма, Бригъм Йънг напълнил този камък с книги, памфлети, периодични издания и комплект златни монети на стойност от 2,50, 5, 10 и 20 долара. Направил нещо като капсула, която да се запази във времето. При откриването на камъка бяха установили, че се е пропукал, при което по-голямата част от хартиените документи вътре бяха изгнили. Бяха оцелели отделни фрагменти, които бяха прибрани в църковните архиви, и някои от тях понякога се излагаха в Историческата библиотека. През 1993 г. Роуан влизаше в началото на третия си мандат в Сената и току-що се беше издигнал до нивото на апостол. Но не беше присъствал лично на събитието на 13 август, точно 136 години след запечатването на камъка.