Кървави книги (Том 5) [bg]

След това Джери не беше сигурен, че изобщо са правили секс. Не помнеше нищо конкретно. Не си спомняше целувките на усмихнатата девойка, нито самия полов акт; помнеше само как от гърдите й капе мляко и как тя мърмори „Никога... никога“, докато телата им се сплитат. Когато всичко приключи, красавицата си тръгна. Нямаше разговори, нито усмивки. Тръгна си и го заряза във влажната зала. Той закопча лекьосаните си панталони и остави Мадоната сама с нейната плодовитост.

Късият коридор го отведе при големия басейн. Беше пълен като в спомените му отпреди да припадне. Многобройните деца на Мадоната си играеха в сияйната вода. Жените не се виждаха, но вратата към външния коридор беше отворена. Джери мина през нея и тя се затвори зад гърба му, преди да е направил десетина крачки.

Въпреки че сплашването на Кахун му достави удоволствие (много си падаше по такива неща), Езра Гарви разбра, че е допуснал грешка, като се е върнал в плувния комплекс. Връщането там отвори рана, за която смяташе, че е почти заздравяла, и пробуди спомени от предишното посещение (за жените и нещата, които му бяха показали), които се бе опитвал безуспешно да извади на повърхността, преди да осъзнае какво представляват. Бяха го упоили някак, нали? А после, когато бе загубил воля и всякакво благоприличие, се бяха позабавлявали с него. Бяха му дали да бозае сякаш е кърмаче и го бяха направили своя играчка. Тези спомени бяха смущаващи, но имаше и други, по-дълбоко заровени, които го ужасяваха. За някаква потайна зала и водни струи, падащи като завеса; за страховита тъмнина и още по-страшно сияние.

Крайно време беше да прогони тези кошмари. Той беше от хората, които не забравят услуги - както направени, така и дължими - и малко преди единайсет вече бе провел два телефонни разговора. Каквото и да обитаваше плувния комплекс на „Леополд Роуд“, нямаше да просъществува още дълго. Доволен от взетите мерки, Гарви се качи на горния етаж, за да си легне.

След инцидента с Кахун беше побързал да се прибере у дома и да изпие бутилка шнапс, за да се успокои и сгрее. Сега погълнатият алкохол започна да си казва думата. Крайниците му омекнаха, главата му натежа. Без да се съблича, той се отпусна на двойното легло; искаше да отдъхне няколко минути, за да се съвземе.

Когато отвори очи, минаваше един и половина сутринта.

Гарви седна в леглото. Коремът го свиваше пак и цялото тяло го болеше. Беше боледувал броени пъти през близо петдесетгодишния си живот - нещо, което отдаваше на успешната си кариера. Но сега се чувстваше повече от ужасно. Мъчеше го нетърпимо, заслепяващо главоболие. Той отиде със залитане в кухнята, като се ориентираше повече с ръце, отколкото с очи. Там си наля чаша мляко, седна на масата и я поднесе към устата си, но така и не отпи. Остана втренчен в ръката, която държеше чашата. Взираше се невярващо в нея през мъглата на болката. Това не беше неговата ръка; тази беше твърде нежна и деликатна. Гарви остави разтреперан чашата, но тя се преобърна; млякото се разля по тиковата повърхност и закапа по пода.