Абсолютен контрол [bg]

Автор: Райх Кристофер
Год: 2015
Язык: болгарский
Год: Сиела
ISBN: 9789542817741
Переводчик: Христо Димитров
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Абсолютен контрол [bg]». Краткое содержание книги:

Личният ви животе вече за продан! На едно пусто шосе близо до Остин, Тексас, агентът на ФБР Джо и неговият информатор са разстреляни. Жена му Мери и двете му дъщери остават в неведение какво се е случило, още повече че официалният доклад стоварва вината върху Джо. Но съпругата му усеща, че има нещо гнило в това обяснение. Подозренията ѝ се засилват, когато последното гласово съобщение от Джо се оказва мистериозно изчезнало от нейния телефон. Мери няма избор, освен да започне да рови, но не среща разбиране от колегите на Джо. Скоро тя осъзнава, че неин враг е един от най-могъщите хора на планетата, стоящ зад разработването на свръхтехнологичен компютър, който може да разкрие всичко за всеки. И той няма ни най-малко намерение да позволи истината за смъртта на съпруга ѝ да излезе на бял свят – защото залозите са нищо по-малко от глобална доминация и абсолютен контрол над живота на всеки един жител на планетата. На фона на скандалите с подслушване на държавни глави във Франция и Германия, както и на разкритията, които направиха Едуард Сноудън и Джулиан Асанж, романът „Абсолютен контрол” звучи не само актуално, но и стряскащо реалистично. Майсторът на трилъри Кристофър Райх вече е известен със своите бестселъри, които неотменно намират място в списъка на най-продаваните книги на „Ню Йорк Таймс”.

Перейти на страницу:

- Тук няма съобщение - каза Джеси.

- Реших, че съм го изтрила, без да искам.

- А след това си изтрила и папката с изтритите съобщения? Е, това щеше да е наистина куцо.

- Не съм го направила. Можеш да провериш.

- Старите съобщение са си все още там. Мога да чета.

- Прослушах го веднъж у дома, а след това още веднъж, когато отидох в болницата да видя баща ти. Казах на г-н Бенет, че съм го получила и...

- Защо?

Джеси се поизправи, отметна косата от лицето си и прибра кичурите зад ушите си. Погледна майка си в очите за пръв път, откакто тя беше влязла в стаята. На Мери й се стори, че невинният й поглед излъчва ужас.

- Помислих си, че ще му е интересно да разбере какво е казал баща ти.

- Какво е казал татко?

- Няма значение. Беше нещо за неговата работа - въздъхна Мери. - И когато се върнах в колата и проверих телефона, съобщението вече го нямаше.

- Защо тогава толкова си се разбързала да го възстановяваш?

Мери се поколеба, а ченето й направо увисна. Как Джеси беше успяла да поеме контрола върху разговора?

- Баща ти каза, че може би е в беда. Каза, че обича всички ни много.

- Бил е в беда? Каква?

- Не знам.

- Какво е казал?

- Не си спомням съвсем точно. Бях много разстроена, ко- гато го чух.

Мери посочи телефона си, като нямаше търпение да се измъкне от тези опасни води.

- Смяташ ли, че можеш...

- Значи ти се е обадил, докато аз разкодирах телефона ти?

Мери кимна.

- И това е било преди...

Джеси се спря. Очите й пробягаха разсеяно по стаята, докато си подреждаше картинката.

- Искаш да кажеш, че аз съм виновна?

- Не, мила, разбира се, че не. Просто те моля да ми помогнеш и да видим дали няма начин да възстановим съобщението.

Джеси й хвърли телефона, изправи се и мина край нея, като леко я закачи.

- Опитваш се да ми кажеш, че ако не бях разкодирала телефона ти, си щяла да получиш съобщението и може би сме щели да можем да направим нещо, за да помогнем на татко.

Мери се изправи.

- Разбира се, че не. Ти нямаш нищо общо.

- Наистина? А защо тогава ми казваш?

- Защото от ФБР не искат да ми помогнат. Защото не знам кого другиго да попитам.

- Той е мъртъв. Какво значение има? Тате е мъртъв.

Джеси се хвърли обратно на леглото.

- Защо ми каза за съобщението?

Мери седна и сложи ръка на рамото й.

- Джес, моля те.

Джеси отблъсна ръката й.

- Вината не е моя. Махай се.

- Джеси.

- Чу ли ме? Излез от стаята.

Джеси зарови глава във възглавниците и гърдите й се разтресоха от ридания.

Мери тръгна към вратата. Грейс стоеше до нея и надничаше с разширени очи.

Мери се върна до леглото и коленичи до Джеси.

- Вината не е твоя - прошепна тя. - Никога не си го и помисляй.

От възглавницата се дочу плач, който можеше да разбие сърцето на една майка.

- Защо ми каза, мамо? Защо?

Мъжът на име Джолана караше по „Пикфеър Драйв“. Беше късно следобед и кварталът беше пълен с деца на велосипеди и с майки с колички по тротоарите. Никой не обърна внимание на буса по поддръжката на най-големия мобилен оператор и интернет доставчик в страната.

Джолана паркира на ъгъла на „Пикфеър“ и „Локърби“, от другата страна на улицата, срещу дома на обекта.

- Стигнахме - каза той.

Откъм работното отделение не се чу никакъв отговор. Той погледна през рамо към Къртицата, който се беше настанил в отсека за наблюдение и не откъсваше очи от монитора.

Джолана се измъкна от седалката и отиде до плъзгащата се врата. Беше едър и силен, а гръдните му мускули опъваха униформата на техник. Спря се и почука на вратата, преди да я отвори.

- Давай да свършваме. По улицата има твърде много хора, а това не ми е по вкуса.

- Обектът е в къщата, но в момента не използва телефона си. Същото се отнася и за момичетата.

Къртицата не отлепяше поглед от монитора. Той беше дребен, жилав и блед. Ако униформата на Джолана беше твърде тясна, неговата беше прекалено широка. Всеки сантиметър от тънките му дълги ръце беше покрит с татуировки на змии, ками и черепи.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?