Абсолютен контрол [bg]

Танк вървеше към колата си с ръце в джобовете, а раменете му бяха изправени като дъска, в случай че Солетано го гледаше. Отвори вратата и се метна на седалката. Внезапно цялата напереност го напусна и той опря чело във волана.

Ръката му напипа тайната бутилка и Танк отпи солидна глътка. Майната му на Солетано. Да гледа каквото си ще.

Пусна бутилката и взе днешния брой на вестника от дясната седалка. Заглавието беше „Агент на ФБР загива при престрелка в Дрипинг Спрингс“. Под статията стояха инициалите на „Асошиейтед прес“, но нямаше име. Бъдещето на печатната журналистика, помисли си Танк унило.

Уводната част на текста преразказваше пресрилийза от Бюрото, а в изложението нямаше нищо, което да напомня за истинска репортерска работа. Нямаше предположения по какъв случай е работил агентът, нито пък някаква информация за него освен сухите факти. Не беше включен и ред думи на вдовицата, но най-важно за Танк беше, че нямаше и намек за самоличността на информатора. Би могъл да напише такъв материал и от килията в ареста.

Танк чукна вратичката на жабката с юмрук и извади плика с неговото име. Преди час писмото съдържаше обещание за нов живот. Сто хиляди долара стигаха за много работи. Беше пресметнал, че след данъците ще има пари да виси в „При Пе- дро“ по пет нощи в седмицата, през есента да отиде на лов в Накодочес, да отскочи на юг до Саут Падре Айлънд за Коледа, че дори и от време на време да се подстригва. Рецепта за висок стандарт.

Той запали двигателя и леко го форсира.

Приличен журналист.

Думите на Солетано засегнаха нещо дълбоко погребано в него. Не беше сигурен дали е гордост или честолюбие. Но така или иначе събудиха нещо, което беше потискал дълго време. Предполагаше, че това беше амбиция, която преди години имаше в изобилие.