Абсолютен контрол [bg]

- Потър!

Ал Солетано стоеше извън остъкления си кабинет в средата на нюзрума с ръце на хълбоците, а лицето му беше тъмночервено като домат. Танк махна за поздрав, докато вървеше по средната пътека. Нюзрумът беше море от безлюдни работни места. Все едно е вилняла чума, помисли си той и влезе в кабинета на Солетано.

- Седни.

- И така ми е добре.

- Казах да седнеш.

Танк се настани в стола за гости.

- Как се чувстваш?

Солетано беше нисък, с коремче, чернокос, но олисял по темето, а като викнеше, се чуваше в шест окръга наоколо.

- Не зле, като вземем всичко предвид.

- Как ти е главата?

- Боли, но ще се оправя.

Танк се беше обадил на Солетано веднага щом го пуснаха от ареста. Беше си съчинил и история, че се е чукнал леко с колата, ударил си главата и прекарал нощта в спешното отделение.

- Не е нужно да караш бързо, за да се нараниш.

Танк внимателно докосна лепенката.

- Напълно си прав.

- Ей, приятел, направи ми услуга. Би ли ми подал чашата с вода, че ожаднях.

Танк се озърна надясно, където на ръба на бюрото беше оставена пълна до ръба чаша с вода. Солетано се беше облегнал на стената и го гледаше. Танк вдигна чашата. Водата се разля по бюрото и той я остави.

- Чакам.

Танк си вторачи в ръката си, като му се искаше тя да спре да трепери. Стана, взе чашата и тръгна към главния редактор. След две крачки ръката му трепна в нов спазъм и водата се плисна по пода.

- И това е, след като си си сръбнал на паркинга - каза Солетано. - Между другото, къде си се ударил? Не видях чукнато по колата. Поне не и ново.

Танк замълча.

Солетано се доближи до него и дръпна рязко лепенката от челото му.

- Чух, че снощи си се видял с един мой приятел. Ланс Бъроус. Младо момче. Детектив.

Солетано заобиколи бюрото и вдигна лист хартия.

- Това е докладът за арестуването ти - обясни той. - Дре- герът е показал 1,34 промила. Това е четири пъти над допустимото от закона. Трябва да съм честен, Танк. Бог ми е свидетел, че и аз обичам да удрям по една-две чашки, но 1,34 промила... И Годзила ще припадне от толкова пиене.

- Последните няколко дни бяха доста стресиращи.

- Нощите също. Имаме федерален агент, убит под носа ни, а аз плащам за историята на сътрудника на „Асошиейтед прес“ от Далас. Малко е смущаващо.

- Поне ще знаеш как става, когато костюмарите завършат сделката - каза Танк.

Костюмарите бяха частни инвеститори от Уолстрийт, които през последния месец управляваха вестника и измисляха начини за намаляване на разходите.

Солетано не отвърна на заяждането. Стоеше с кръстосани ръце и поклащаше глава.

- Едно време беше приличен журналист.

Танк се обиди силно от тона. Беше много по-добър от „приличен“.