Абсолютен контрол [bg]

Автор: Райх Кристофер
Год: 2015
Язык: болгарский
Год: Сиела
ISBN: 9789542817741
Переводчик: Христо Димитров
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Абсолютен контрол [bg]». Краткое содержание книги:

Личният ви животе вече за продан! На едно пусто шосе близо до Остин, Тексас, агентът на ФБР Джо и неговият информатор са разстреляни. Жена му Мери и двете му дъщери остават в неведение какво се е случило, още повече че официалният доклад стоварва вината върху Джо. Но съпругата му усеща, че има нещо гнило в това обяснение. Подозренията ѝ се засилват, когато последното гласово съобщение от Джо се оказва мистериозно изчезнало от нейния телефон. Мери няма избор, освен да започне да рови, но не среща разбиране от колегите на Джо. Скоро тя осъзнава, че неин враг е един от най-могъщите хора на планетата, стоящ зад разработването на свръхтехнологичен компютър, който може да разкрие всичко за всеки. И той няма ни най-малко намерение да позволи истината за смъртта на съпруга ѝ да излезе на бял свят – защото залозите са нищо по-малко от глобална доминация и абсолютен контрол над живота на всеки един жител на планетата. На фона на скандалите с подслушване на държавни глави във Франция и Германия, както и на разкритията, които направиха Едуард Сноудън и Джулиан Асанж, романът „Абсолютен контрол” звучи не само актуално, но и стряскащо реалистично. Майсторът на трилъри Кристофър Райх вече е известен със своите бестселъри, които неотменно намират място в списъка на най-продаваните книги на „Ню Йорк Таймс”.

Перейти на страницу:

Той целуна плика, скъса го на две и хвърли парчетата през прозореца. Мечтаното бъдеще се беше изпарило. Сега зависеше само от него да си изгради друго.

Танк развъртя капачката на бутилката текила и я долепи до устните си. Дявол да го вземе, той беше журналист и половина.

Свали бутилката и по някаква неизвестна причина изхвърли и нея през прозореца. Ал Солетано можеше да му почисти боклуците.

Танк включи на скорост и натисна педала на газта. Докато излезе до паркинга, вече беше вдигнал телефона до ухото си. Дон Бенет увърташе за едно нещо и това беше информаторът. Танк все още имаше една връзка, която можеше да му помогне.

- Патологията на Остин.

- Свържете ме с Карлос Канту - помоли Танк. - Кажете му, че е спешно.

Мери стоеше в преддверието на дома си, а полъхът от кли- матика не можеше да укроти гнева й. Беше си тръгнала от срещата е Дон Бенет преди четиридесет минути, но все още беше бясна от поведението му. В един момент изтръгваше телефона от ръцете й, а в следващия не искаше и да го погледне. Не трябваше да си гений, за да се сетиш, че нещо или някой беше променил мнението му.

Мери тръсна глава, като се зарече, че няма да остави работите така, и влезе в кухнята. Хвърли чантата си на плота и извади бутилка вода от хладилника. Погледът й се спря на шарените кутийки с енергийни напитки, подредени спретнато в ъгъла в дъното. Напитките на Джо. Тя мислеше да ги изхвърли, но след това се отказа. Имаше нужда още малко да го усеща до себе си. Или може би още дълго време.

Телефонът й изжужа. Номерът беше на един стар приятел. Още едно обаждане за изказване на съболезнования. Не вдигна, а остави да се включи гласовата поща. Имаше по-важни неща на главата си - трябваше да подготви нещата за погребението, да запазва билети за самолети и хотелски стаи. Нямаше кога да скърби, имаше твърде много задачи. Но първо трябваше да обърне внимание на нещо друго.

Ако Дон Бенет не искаше да й каже с какво се е занимавал Джо, тя можеше дяволски добре да го открие и сама.

Мери бутна вратата на стаята на Джеси и я отвори.

- Здравей, сладурчето ми. Може ли да вляза?

Джеси лежеше на леглото си, а ръцете й висяха отстрани.

- Махни се.

Мери пристъпи малко по-близо. Сега не беше време да спорят. Имаше световно примирие между всички майки и дъщерите им тийнейджърки.

- Имам нужда от помощта ти - каза тя. - Търся моя домашен ИТ екип.

Единственият отговор беше изсумтяване.

Тя влезе внимателно в стаята. Целият под беше покрит с дрехи. На бюрото стоеше чаша сладка безалкохолна бира, а до нея се виждаше и опаковка от сладолед. Картините на коне и плакатите на момчешки банди ги нямаше отдавна. На едната стена имаше литография с цитат от Джулиън Асандж за „информацията, която иска да бъде свободна“, а на другата беше закачена улична обява за „ДефКон“, хакерската конференция в Лас Вегас. Стаята беше истинско бойно поле, фронтова линия в сблъсъка между подрастващите и възрастните.

Мери седна на леглото. Тя очакваше гневен изблик, нареждане да стане веднага или просто едно жаловито „Мамо!“, но Джеси не проронваше и звук. Има напредък, помисли си Мери. Тя погали дъщеря си по гърба. Петнадесетгодишна, но вече по-висока от майка си. Първородното дете на Мери вече беше млада жена.

- Става дума за телефона ми - продължи тя. - Мисля, че едно съобщение ми е изчезнало.

- И?

Мери се пребори с рефлекса си да дръпне ръка.

- Беше от баща ти.

- Откога?

- От вчера.

Минаха още няколко секунди, без Джеси дори да помръдне. Мери бавно стисна чаршафа в юмрук. Щеше да изчака до три Джеси да направи някакво движение или да покаже поне намек за цивилизовано държание.

Едно... две...

Джеси изсумтя отново и се надигна на лакът.

- Дай ми го.

Мери й подаде телефона си.

- Мислех си, че ще можеш да ми кажеш как точно е изчезнало и дали мога да го възстановя.

- Може и да мога.

Мери седна и стъпи на пода. Тя хвана телефона с две ръце и приведе глава към него, сякаш свещеник благославяше свещен гост.

- Той се обади в четири часа и три минути - каза Мери. - Но аз не проверих съобщението докъм пет и половина.

- Виждам го.

Сърцето на Мери прескочи.

- Съобщението?

- Не, обаждането - отвърна Джеси.

Мери потисна разочарованието си. Надникна в екрана и видя редове букви, цифри и символи, неразбираеми като клиновидно писмо или санскрит. Дъщеря й беше истински Шамполион.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?