Абсолютен контрол [bg]

Джо беше прибран колкото осемгодишно дете. Беше се случвало да чисти кабинета му цял час, а след само десет минути той пак изглеждаше сякаш през него беше минал ураган. Последният й опит да въведе някакъв ред в хаоса беше преди пет дни. Знаеше, че Джо беше стоял до късно няколко нощи оттогава досега, но подът не беше заринат от хартии, а в кошчето нямаше празни кутийки от „Ред Бул“.

Е, и? - запита се тя. - Какво от това?

Не знаеше. Но имаше нещо... сбъркано.

Всичко... и всички... оставяха следа.

Мери пристъпи отново в стаята и започна да я обхожда покрай стените. Бутна библиотечката, за да види няма ли нещо зад нея, надникна зад фотьойла и пролази на четири крака да огледа и под бюрото. Откри каквото търсеше, затиснато между машината за унищожаване на документи и стената. Смачкан на топка лист хартия. Тя го разгъна трескаво и го изпъна върху бюрото, като го приглади с длани.

Страницата беше изпълнена с почти нечетливия почерк на Джо. Повечето бяха номера, един адрес, няколко имена и какви ли не драсканици. Не приличаше на скритото съкровище, което беше търсила.

В горния край на страницата беше изписан телефонен номер с името „Карузо“ под него и бележка „Експ. потвърдено 7/29“.

Какво беше „Експ.“? Експедиция? Двадесет и девети юли беше преди едва няколко дни.

Няколко сантиметра по-долу имаше адрес, изписан диагонално по листа - „17990 по магистрала 290 Изток. 3 сл. обд.“ А още няколко сантиметра по-долу пишеше „ФК. Ореховокафявото кафене. 1 сл. обд.“.

Мери поклати глава. Само в Тексас можеше да има „Ореховокафяво“ кафене.

Под адресите следваха поне десетина драсканици на чертички и триъгълници.

Мери отиде забързано до спалнята си, взе си айпада и се върна в кабинета. Въведе адреса в полето за търсене. Появи се сателитна снимка на изгорената от слънцето пустош в Централен Тексас, а бялата линия по средата обозначаваше магистрала 290. Кръстчето, показващо местоположението на адреса, се падаше по средата на някакви шубраци. Тя увеличи изображението и се появи пунктир, очертаващ границите на частен имот. Следващото увеличение показа и името - ранчо „Летящите рога“.

Мери намали снимката, докато на запад се появи градчето Дрипинг Спрингс.

Джо беше убит точно в ранчо „Летящите рога“.

Мери въведе „Ореховокафявото кафене“ в полето за търсене и се оказа, че то имаше собствен сайт и се представяше като ресторант и място за музика на открито. На снимките се виждаше дълга и ниска постройка встрани от магистралата. Името беше изписано върху големия бял сенник, а един шестметров неонов каубой, въртящ ласо, приветстваше посетителите. Тя чукна върху адреса и се появи карта, на която се видя, че кафенето е на магистрала 290 на двайсет и пет километра източно от Дрипинг Спрингс.