Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
После се качи на втория етаж, за да види как се чувства след инжекцията Русанов, а оттам отиде в кабинета с късофокусни апарати, където отново облъчваха болни, с намерение да прегледа статиите си и писмата, но миг по-късно почука вежливата Елизавета Анатолиевна и я помоли за позволение да се обърне към нея с някакъв неотложен въпрос.
Елизавета Анатолиевна за всички бе просто «бавачката» на лъчевото отделение, но въпреки това на никого не се обръщаше езика да й говори на «ти» или да я нарича леля Лиза, или просто Лиза, както дори младите лекари се обръщаха към възрастните санитарки. Тя бе много възпитана жена; в свободните часове на нощните си дежурства четеше книги на френски език, а кой знае защо, работеше като санитарка в онкологичния диспансер и при това изпълняваше безупречно задълженията си. Наистина тя бе получавала заплата и половина, защото известно време даваха към щата петдесет процента за вредност, после обаче ги намалиха на петнадесет, но Елизавета Анатолиевна не напусна.
— Людмила Афанасиевна — започна тя, леко покланяйки се, както постъпват обикновено прекалено вежливите хора, — много ми е неудобно, че ви безпокоя по такъв незначителен повод, но съм отчаяна! Няма никакви парцали, ама абсолютно никакви! С какво да се чисти?
Да, ето още едно главоболие! Министерството поемаше грижата да снабди онкологичния диспансер с радиеви иглички, гама-апарати и апарати «Стабилволт», с най-новите прибори за преливане на кръв и новооткритите синтетични лекарства, но за простите парцали и четки нямаше място в този височайши списък. Самият Низамутдин Бахрамович отговаряше, че след като министерството не е предвидило, той не е длъжен с личните си пари да ги купува. По едно време за парцали използваха износеното бельо, но стопанските органи се усетиха навреме и забраниха, подозирайки, че по този начин се разхищава и новото бельо. Сега ги задължаваха да предават износеното на определено място, където авторитетна комисия го приемаше, и след това го накъсваха на парчета.
— Мисля си — продължи Елизавета Анатолиевна, — че може би трябва всички ние, които работим тук, да се задължим да донесем от къщи по един парцал и така да излезем от затрудненото положение…
— Е, какво пък, изглежда, не ни остава нищо друго — въздъхна Людмила Афанасиевна. — Аз съм съгласна. Само, моля ви, вие го предложете на Олимпиада Владиславовна…
Да! А трябваше да отърве и самата Олимпиада Владиславовна от непредвидения семинар, който бе абсолютна нелепост. Нима можеше да се изключи от работа за десет дни най-опитната сестра?
Отново позвъни, но пак не успя да се свърже. После веднага отиде да прегледа болния от Ташауз. Отначало постоя в тъмната стая, докато свикнат очите й. След това се зае да проследи движението на бариевата смес в тънкото черво, движейки защитния екран и обръщайки болния ту на едната, ту на другата страна, за да направи рентгеновата снимка. Опипвайки с ръцете си, на които бе сложила гумени ръкавици, корема на пациента и спирайки при стоновете му «боли», за да разгледа по-добре разлетите зашифровани оттенъци на петната и сенките, Людмила Афанасиевна състави диагнозата.
Неусетно мина и обедната почивка, но както винаги, дори и през лятото, Донцова не се появяваше със сандвич в ръка в двора на клиниката.
Почти веднага след като излезе, я извикаха за консултация в превързочната. Там главният хирург отначало обясни историята на болестта на пациентката, след това изпрати да я извикат. Прегледаха я и Донцова стигна до извода, че единственият изход да я спасят е само кастрацията. Болната, която бе на не повече от четиридесет години, заплака. «Но това е краят на живота!… Мъжът ми ще ме изостави…» След като я изчакаха няколко минути да се наплаче, Людмила Афанасиевна се опита да й втълпи:
— А вие въобще не казвайте на мъжа си каква е била операцията. Как ще разбере? Никога няма да успее. Във ваши ръце е да скриете всичко.
Постъпила, за да спасява именно живота — в тяхната клиника главният въпрос бе да се победи смъртта, Людмила Афанасиевна бе непреклонна в убеждението си, че в името на живота е оправдана всякаква друга загуба.