Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
Глава 7
Правото да лекуваш
Ако бе започнал да разпитва що за инжекция е това, каква е целта, нужна ли е в действителност и оправдана ли е морално, ако Людмила Афанасиевна бе принудена да обясни смисъла и възможните последствия от новото лечение, много вероятно бе Костоглотов окончателно да се разбунтува.
Но именно в този момент, изчерпал всичките си блестящи доводи, той бе се предал.
А тя нарочно прибягна до хитрост и спомена инжекцията като някаква дреболия, която не заслужава особено внимание, защото се бе уморила от обясненията, а знаеше със сигурност, че именно сега, след като бе изпробвано върху болния въздействието на рентгена в чистия му вид, е дошло време да се нанесе решителният удар, горещо препоръчван за този вид рак от съвременните медицински изследвания. Давайки си точна сметка за естеството на необикновения поврат в лечението на Костоглотов, тя не можеше да не използва всички средства, в които вярваше, за да сломи неговата упоритост. Наистина, нямаше я стъкленицата с анализа на първичната проба, но цялата интуиция, наблюдателност и знания й подсказваха, че тази подутина е онази, която отдавна я занимаваше — нито тератома, нито саркома.
Именно този вид рак и това движение на метастазите бе избрала за тема на своята кандидатска дисертация доктор Донцова. Тоест тя някога бе започнала да я пише, после бе се отказала, по-късно отново се върна към нея. Приятелите я убеждаваха, че ще се получи отлична дисертация, но тя, заставена и притисната от обстоятелствата, вече бе загубила вяра, че някога ще успее да я защити. Не защото не й достигаха опит или материал за размисъл — и едното, и другото тя притежаваше в изобилие, а защото непрекъснато, ежедневно я викаха ту в рентгеновия кабинет, ту в лабораторията, ту при някой пациент; Людмила Афанасиевна просто нямаше физическа възможност да се занимава с подбора и описанието на рентгеновите снимки, с формулировките и систематизациите, а какво оставаше за подготовката на кандидатския минимум. Можеше да си вземе творчески отпуск за половин година, но в поликлиниката никога нямаше такива леки случаи, нито такъв благоприятен ден, от който биха могли да бъдат прекратени консултациите на тримата млади ординатори, и да ги остави сами за половин година.
Людмила Афанасиевна бе чувала думи, които приписваха на Лев Толстой, казал веднъж за своя брат, че имал всичко необходимо да стане писател, с изключение на онези недостатъци, правещи от даден човек писател. Навярно и тя не притежаваше недостатъците, които помагат на хората да станат кандидати на науките. В общи линии тя не гореше от желание да чува зад гърба си шепота: «Тя не е просто доктор, а е и кандидат на медицинските науки», или пък да вижда под заглавието на статиите си (вече печаташе втората дузина малки, но всички свързани с конкретни неща статии) пред името си тези малки, но вдъхващи респект буквички. Наистина парите никога не са излишни, но какво да се прави, след като това не се получаваше.
И без дисертация имаше предостатъчно от онова, което бе прието да се нарича научно-обществена работа. В тяхната клиника се провеждаха от време на време конференции, на които се правеха разбори на грешките, допуснати при диагностиката и лечението, изнасяха се доклади за новите методи; бе задължително не само да се присъства на тях, но и да се взема активно участие (хирурзите и обслужващите рентгена и без това всеки ден се съветваха и обсъждаха допуснатите грешки и новите методи, но конференциите бяха друго нещо). Освен тях често се провеждаха и сбирки на градското научно дружество на рентгенолозите, на които също се изнасяха доклади и се демонстрираха новооткритията. Наскоро бе създадено и научно дружество на онколозите, в което Донцова не само участваше активно, но и бе секретар; в дружеството наред с работата цареше и доста суета. Имаше още и Институт за усъвършенстване на лекарите. Освен това трябваше да се сътрудничи на бюлетините, органи на рентгенолозите и онколозите, а съществуваше и Академия на медицинските науки, и Информационен център… Макар Голямата Наука да бе цялата съсредоточена в Москва и Ленинград, а те бяха сякаш заети само с практическата страна на лекуването, излизаше, че нито един ден не минава, без да отделят част от времето си именно за нея.
Така бе и днес. Трябваше да позвъни на председателя на дружеството на рентгенолозите във връзка с доклада, който бе длъжна да изнесе след известно време, да прегледа веднага две малки вестникарски статии, да отговори на писмо, пристигнало от Москва, и на още едно — от далечен онкологичен пункт, от който молеха за допълнителни разяснения.