Раково отделение

А след малко главният хирург трябваше по предварителна уговорка с Донцова след завършване на операционния ден да й покаже една от гинекологичните си пациентки, за да се консултира. Следващата задача, която предстоеше на Людмила Афанасиевна, бе в края на амбулаторния прием да отиде да прегледа заедно с една от ординаторките си болния от Ташауз [10] за когото се съмняваха, че има рак на тънките черва. А самата Донцова бе определила днешния ден за среща с рентгенолаборантите, на която трябваше да обсъдят по какъв начин да уплътнят работата на апаратите, за да могат да се обслужват повече болни. А не биваше да забравя и за специалните инжекции; трябваше да провери дали се слагат навреме (пациенти, които имаха нужда от подобни инжекции, започнаха да приемат отскоро; дотогава ги изпращаха в Москва).

Пък и бе загубила толкова време за безсмислен спор с упорития Костоглотов! Още по време на техния разговор на няколко пъти надникваха в стаята техниците, които правеха допълнителен монтаж на гама-апарата. Те искаха да убедят Донцова в необходимостта от някакви разходи, невключени в предварителната сметка, за да подпише акта, а след това да убеди и главния лекар да направи същото. Тъкмо бяха успели да я накарат да отиде с тях, когато в коридора я срещна сестрата и й предаде телеграма, пристигнала от Новочеркаск. Бе от Ана Зацирко, с която не бе се срещала от петнадесет години и не бе поддържала никаква кореспонденция, но това не пречеше да я смята за стара приятелка; бе учила с нея в акушерското училище в Саратов през 1924 година, преди да постъпи в медицинския институт. Тя пишеше, че големият й син Вадим, завърнал се от геоложка експедиция, днес или най-късно утре ще постъпи в нейната клиника и молеше за приятелското й съдействие и за честен отговор за състоянието му. Людмила Афанасиевна се развълнува, изостави техниците и тръгна да помоли старшата сестра да задържи свободно до края на деня леглото на Азовкин за Вадим Зацирко. Мита както винаги сновеше из клиниката и съвсем не бе лесно да я намери човек. Когато накрая Донцова успя да я открие, тя веднага се съгласи да изпълни молбата й и озадачи Людмила Афанасиевна с новината, че молят клиниката да разреши най-добрата сестра в лъчевото отделение Олимпиада Василиевна да участва десет дни в градския семинар на профсъюзните касиери. Значи трябваше да й намерят заместничка за това време. Това бе толкова недопустимо и невъзможно, че заедно с Мита Донцова веднага с решителна крачка се запъти към регистратурата, за да позвъни в райкома на профсъюзите и да ги уведоми, че участието на Олимпиада Василиевна в семинара е невъзможно. Но телефонът даваше първо заето, след това ги насочиха към обкома на профсъюзите, откъдето доста се учудиха на тяхното политическо безгрижие и попитаха дали наистина предполагат, че дадена профсъюзна каса може да бъде оставена на произвола на съдбата. Изглежда, оттатък — и в райкома, и в обкома, никого още не бе «ухапала» злокачествената подутина и навярно вярваха, че никога няма да се случи подобно нещо с тях. След като позвъни и до дружеството на рентгенолозите, Людмила Афанасиевна се втурна да моли за съдействие главния лекар, но той бе зает с някакви външни хора и обсъждаше с тях запланувания ремонт на едно от крилата на клиниката. Така всичко остана неясно и тя пое обратно през рентгенодиагностичния кабинет, който днес не работеше. По това време там имаше почивка. Записваха под червената светлина резултатите. Веднага доложиха на Людмила Афанасиевна, че след като са изчислили колко лента е останала и са съпоставили с досегашните разходи, са разбрали докога ще стигне; оказа се — за три седмици; този факт означаваше пълен провал, защото обикновено изпълняват заявките след месец. На Донцова й стана ясно, че още днес или най-късно утре трябва да събере отговарящия за медикаментите и главния лекар и да ги накара да изпратят заявката, което никак не бе лесно.