Във властта на морето
- Автор: Станчева Антония
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Във властта на морето». Краткое содержание книги:
— Анджела — каза внезапно Севаро — Защо смени името си?
Тя се усмихна.
— Още ли мислиш, че съм го направила заради теб?
— Не… но…
— Тогава мислех, че шансът да се кача на кораб е много по-голям. Ако бях се качила на борда със собственото си име, щяха да ме свържат с момчето, което бе изчезнало, и може би никога нямаше да ме допуснат във военното училище. В регистъра бях записана като стажант де Каста и това ускори качването ми на кораба.
— Значи не аз съм бил причината за това?
— Разбира се, че не, Антонио, въпреки че първоначално това бе и начин за отмъщение, но след като разбрах, че съм грешала, промених становището си.
— Тогава нищо не ни пречи да се оженим, нали?
Анджела изтръпна!
Връзката им беше факт, но брак…?
— Ти… ти сериозно ли говориш?
— Разбира се, Анджела! — възкликна полковникът — Аз те обичам, ти мен също. Би ли се омъжила за мен?
— Аз… тя не знаеше какво да каже. — Аз… Да, Тони, с радост ще се омъжа за теб! — на един дъх изрече Анджела.
— Обичам те, скъпа — прегърна я той.
— Аз също те обичам!
Стояха прегърнати на палубата!
Чайки и гларуси прелитаха над тях и сякаш им помахваха с крилата си и крясъците им огласяха сърцата им, сякаш им пееха песен.
Така, закриляни от океана, те мислено се кълняха един в друг и спокойно приемаха съдбата си, а именно — да бъдат заедно и никога да не се разделят.
Анджела приемаше това като дар от Бога, тя гледаше небето и мислеше за родителите си — дали я наблюдаваха отгоре? Радваха ли се за нея? Помагаха ли й?
Да, тя бе сигурна, че спасението и появата на брат й се дължеше именно на тях, бе сигурна, че те са ги напътствали през цялото това време! Те живееха и вечно щяха да останат в сърцата им!
Тя бе по-щастлива от всякога!
— Тони — обърна се тя към полковника — когато се приберем у дома в Севиля, първото, което ще направя е, отново да възвърна името си. Какво мислиш, дали ще постъпя правилно?
— Разбира се, скъпа моя. С Куинси отново ще бъдете брат и сестра — пошегува се той.
— Да, а той дали ще се радва?
— Със сигурност!
Те замълчаха отново!
Севаро бе безкрайно щастлив!
Той чувстваше, че животът му се променя към по-добро, и погледна годеницата си, която гледаше далечината.
Усмихна се вътрешно за това, което бе намислил, за това, как Анджела щеше да приеме новината за изненадата, устроена им от неговите бивши възпитаници и нейни приятели.
Той ги бе изпратил в Испания с мисия, която завършиха успешно.
Това бе голяма отплата за него!
Избра Валенсия, защото именно там бе сърцето му, въпреки че голяма част от него бе останала във Венеция и мечтаеше да се върнат отново там някой ден.
Ако всичко, което бе планирал, се сбъднеше, двамата с Анджела щяха да отпътуват отново към това прекрасно кътче на Италия. Всичко се нареждаше прекрасно!
Той погледна отново Анджела и се усмихна:
— Искаш ли да съобщим щастливата новина на Фатима?
— Разбира се! Ще я повикам!
Малко по-късно тримата весело разговаряха. Фатима бе много щастлива и не спираше да честити на двамата за решението, което бяха взели. Тя никога нямаше да се отдели от тях и вече знаеше какъв ще бъде сватбеният й подарък.
С радост се съгласи да бъде кръстница на бъдещите им деца, по този начин щеше да уталожи мъката по Толедо и Мануел.
Любовта витаеше във въздуха и изпълваше сърцата на тези невинни души, които най-после съзряха светлината и обогатиха душите си.
Те никога нямаше да се разделят!
Валенсия
Разкритието
Валенсия е третият по големина град на едноименните автономна област и провинция Валенсия, както е и третият по големина град в Испания. В града има както исторически паметници, така и футуристични здания.
На площадът на девата (Placa de la Vigen) се намира и базиликата на девата — много красива сграда.
На този площад се намира и фонтана Турия. На една пресечка встрани е площад Де ла Рейна (Placa de la Reina) с катедралата, портокаловите дървета и множество барове и ресторанти.
Реката е била разделена на две части — едната е пресъхнала и там е направен парк, наречен Градината на Турия.
Символът на Валенсия е градът на науките и културата (Cuitat de les Ats i les Ciencies).
Този комплекс е исторически и до днес продължава да се строи, там са включени: музеят на науката, киното и най-големия океанографски музей в Европа.
Като цяло комплексът се състои от четири сгради, впечатляващи с визията си, дело на Сантяго Калатрава — един гениален архитект.
Това са Полукълбото, Музеят на науките „Принц Филип“, Дворецът на изкуството и Музеят на океанографията — дело на Феликс Кандела.