Във властта на морето
- Автор: Станчева Антония
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Във властта на морето». Краткое содержание книги:
Няколко минути по-късно пред тях изникнаха две неголеми сгради, построени по типичен валенсиански стил. Портите бяха заключени и по всичко личеше, че на това място няма признаци на живот.
Полковникът почука някак странно — три пъти отсечено и два пъти с кратки удари.
— Видя ли това, Куинси? — побутна го Ребека.
— Но… какво значи това?…
Преди да успее да каже още нещо, главните порти се отвориха и те се озоваха в двора, като оглеждаха с любопитство всичко наоколо.
Първото нещо, което направи впечатление на Куинси, бе обширният двор между двете сгради, пригоден за военни учения. Лявата сграда очевидно бе училище, а дясната, по-голяма постройка бе спално помещение.
Куинси бе зашеметен!
— Какво има, лейтенант? — засмя се полковникът. — Очевидно не знаеш къде си попаднал. Така ли е?
— Сър… но… това е изумително. Кой би направил подобно нещо? И къде изчезнаха децата?
— Да отидем в задния двор — предложи Ребека.
— Задния двор? — смаяно я погледна Куинси — Ти познаваш това място?
— Да — каза тя весело. — Хайде, ще ти хареса.
— Явно ти и полковникът сте наясно какво става тук! — каза той, като се окопити малко — какви ли още тайни крие това място?
— Скоро ще разбереш! — отговори на въпроса му Севаро.
Те отминаха постройките и завиха зад ъгъла.
Там имаше голяма, добре подредена маса, над нея се издигаше огромна шатра, която скриваше останалата част от двора.
— Но къде са децата? — учудено се оглеждаше Куинси — Тук е толкова тихо, ако не бяха тази шатра, приготвената маса и тренировъчните уреди в предния двор, бих си помислил, че това място е запустяло.
— Да влезем в училището — предложи Ребека — Може би децата са там.
Те отново се върнаха в предния двор и влязоха в училището, което бе осеяно с лозунги и картини.
На източната стена бе изрисувано училището, а под него бе изписано:
Ако си умен — учи се, ако си мечтател — мечтай! Тук приятели ще намериш — бъди приятел докрай!
На западната стена имаше картина на огромен старинен кораб, а под него друг лозунг:
Има болки, които понасяме, и удари, които търпим, и спомени, които отнасяме в нощите, в които не спим!
Има обич, която очакваме, има скръб, за която мълчим, и в тези минути съзнаваме, че сме длъжни да продължим!
Северната стена сякаш бе изглед към небето и сияйните звезди, но всъщност това беше само фон, под който бе написано посланието:
За щастливите е кратък и най-дългият живот, а за нещастните изглежда вечност и само една нощ!
На южната стена беше нарисуван друг кораб, който сякаш бе акостирал върху книга, а лозунгът гласеше:
Който дава живот на ума и съзнанието си, той не умира!
Когато влязоха в класната стая, дори Анджела се удиви!
Въпреки че изглеждаше като зашеметена от това, което видя досега, нямаше как да не забележи добре подредените чинове на учениците, чистотата, която излъчваше стаята, черната дъска, на която бе изписано с големи букви:
Добре дошли, Приятели!
и най-вече лозунгът над нея:
Задачата на учителя е да отваря вратите, а не да пробутва през тях учениците!
— Но къде са децата? — попита Куинси озадачен.
— Да се върнем в двора — предложи Севаро. — Може би са се скрили някъде.
Те отново се запътиха към задния двор, където ги очакваше голямата изненада!
На мястото, където беше шатрата, офицерите бяха строили децата така, че да образуват три букви: К.Д.М.
На огромен стълб в края на двора се вееше испанският флаг.
Нашите приятели бяха така стъписани, че не смееха да се приближат до тях.
Ребека се усмихна и застана зад кадетите и като направи знак на ръководителите им да се приближат, се качи на сцената зад нея.
От спалното помещение се появиха още трима младежи, придружавани от няколко деца, които носеха доста масивен предмет, приличащ на плакат, но покрит с брезент.
Всички бяха облечени с парадни дрехи и до мястото, където се настаниха останалите деца, бяха поставени духови инструменти. Това създаваше впечатлението, че се намират на тържествено откриване.
Но какво можеше да бъде то?
Куинси любопитно се оглеждаше наоколо!
Имаше чувството, че сънува, и очакваше да се събуди всеки момент, все още неразбиращ какво става!
Това чувство изчезна веднага, щом чу гласът на Ребека:
— Приятели — започна тя — Време е за голямата изненада, организирана от екипажа на „Герой“, затова ще помоля тук присъстващия Куинси Дитрих Медейра да дойде при мен!
Но той не помръдна!
Цялото това представление го бе вцепенило напълно!
— Анджи — прошепна той — кажи ми, че сънувам, моля те!