Във властта на морето
- Автор: Станчева Антония
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Във властта на морето». Краткое содержание книги:
— Не, Куинси — каза тя — не сънуваш. Хайде, върви при Ребека. Всички искат да те видят. Виж децата — те тръпнат в очакване да се появиш на сцената.
Той я послуша и въпреки че краката му отказваха да го слушат, бавно се насочи към Беки.
В мига, в който застана до нея и се обърна към присъстващите на това мероприятие хора, децата извикаха дружно:
— Да живее Куинси Медейра!
След което две от тях пристъпиха към него и му връчиха хвалебствена грамота, а едното се приближи съвсем близо и му окачи собственоръчно изработен медал с надпис:
Достоен представител на нашето училище, герой на новото поколение — Куинси Медейра!
След като това начинание бе изпълнено, Ребека отново заговори:
— Моля да дойде на сцената и тук присъстващият полковник, капитан на кораба „Герой“ и наш спонсор — Антонио Севаро.
Капитанът изпълни молбата й, за което бе награден с бурни ръкопляскания.
Децата връчиха грамота и на него, като медалът му бе окачен от единия от ръководителите им.
Надписът там гласеше:
Медал за заслуги към обществото от стажантите на „Герой“. Връчва се от името на училищното настоятелство на неговия бивш възпитаник Куинси Медейра!
— Скъпи приятели — продължи речта си Ребека. — При все, че почти провали изненадата ни, и се наложи да го отдалечим от нея по някакъв начин, за да дадем възможност на кадетите да се подготвят за церемонията, ние успяхме да се впишем във времето и можем да продължим тържеството.
Мили кадети! Този ден е голям празник за нас! Днес се навършва една година от създаването на военноморска база „Медейра“!
С радост искам да съобщя на всички тук присъстващи приятели на Куинси и нашите малки кадети, че Куинси Медейра е сред нас и тържеството може да бъде открито!
Нека капитан Мануел Гарсия, лейтенант Джерълд Мортимър и лейтенант Джинивър Гарсия да дойдат при мен. Нека дойдат и нашите приятели и доброволци в това начинание лейтенант Доминик Санчес и Толедо Сервантес.
И ако Арчибалд Мортимър е сред присъстващите, също да дойде при нас. Дано е приел поканата ни и нека ни прости за това, че го оставихме извън този проект!
— Но това са моите приятели! — възкликна смаяно Анджела. — Ето какво са правили след напускането на кораба! Но какво общо има Тони с това?
— Надявам се да разберем — каза Фатима. — Толедо също е сред тях, и той като чичо си умее да пази тайна.
— Но защо Арчи не е между тях?
— Аз не знаех за това, Анджи!
Тя се обърна и застана очи в очи с Арчи.
— Как така не си знаел?
— Така — отсече той — Забравили са да ми кажат за това, което са намислили. Но това няма значение сега, аз засегнах Ребека твърде много и единственото, което искам е, тя да ми прости.
— А Куинси? — попита Анджела.
— Струва ми се, че лейтенант Медейра няма да дочака края на церемонията, която очевидно е в негова чест — засмя се Арчи, който се бе загледал към приятелите си. — Погледнете го, ще припадне всеки момент.
Последва бурен смях!
През това време децата дръпнаха брезента от това, което носеха, и между присъстващите се разнесе тих говор.
Това беше неголяма светеща табела, която следваше да бъде окачена на училищната сграда!
На нея бе изрисуван корабът „Делфин“, а до него, като истински, бе образът на Куинси като дете. Над тях имаше надпис, който гласеше:
Военноморска база Медейра! Училище за млади кадети!
В принос на детето — герой, днес прославен лейтенант:
Куинси Медейра!
— Приятели, добре дошли на официалното откриване на база Медейра!
Надявам се моите възпитаници да се учат добре и да постигнат всичко онова, което Куинси успя да постигне! — каза капитан Гарсия и прегърна Куинси. — Добре дошъл на родна земя, приятелю! — довърши той речта си и отстъпи мястото си на Джери.
— Аз няма да говоря много — започна той, като предизвика бурния смях на всички. — Само ще кажа, че нашето училище ще служи за пример на всички онези, които изгубят надежда за спасение. Нашата надежда бе сломена и прекършихме всяка връзка с близките си, но днес тази надежда е отново жива, благодарение на лейтенант Медейра.
Три пъти Ура за нашият приятел Куинси Медейра!
— Ура за Куинси Медейра! — извикаха дружно децата и повториха още два пъти възгласа си.
Джина се приближи до Ребека, но остана безмълвна.
Изведнъж хвърли фуражката си на земята и извика:
— Да живее Куинси Медейра!
— Да живее… като ехо отговориха децата, след което се подредиха в редици и засвириха тържествения марш.
Когато свършиха, капитан Гарсия отново се качи на сцената.
— Млади кадети! Тъй като днес е голям празник за нас и няма да има никакви учения, вие ще бъдете специални гости на нашите съорганизатори лейтенант Медейра и полковник Севаро, както и на всички техни приятели и близки.