Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Изображение 36: На 7000-годишна скална рисунка от Фергана, Узбекистан, се виждат две същества в космически екипи и ръкавици с пръсти. На заден план — една летяща чиния.
Изображение 37: Фреска от манастирска църква в Косово от 14 век.
Тъй като шумерските текстове дават информация само за района на Месопотамия, от тях ние не научаваме нищо за Южна Америка, Хималаите или Китай. Но преданията на Азия са значително по-стари от тези на шумерите и те ни съобщават за залеза на още по-стари цивилизации, чиито оцелели жители дегенерирали заради външните условия (ледников период). Ето защо за тибетците генофондът в пещерите-самадхи е толкова важен.
Да се върнем на анунаките в Шумер. Те имали проблеми помежду си, търсили решение и го намерили — примитивния съвременник, който заварили в района. В какво се е превърнал той, разбираме от подробните сведения на шумерските плочки; клинописите ни съобщават кое е свързващото звено между Homo erectus и Homo sapiens.
Според тях първият човек-работник (Адам) е създаден изкуствено от боговете-анунаки. Извършена е манипулация, която предизвиква огромно ускорение в развитието на човешката раса.
Енки (Еа) е този, който (според древните текстове) дава идеята, след което е взето решението да бъде създаден един „Адамо“. Примитивният човек, когото намерили в околността, изглеждал подходящ за намерението на анунаките да създадат модерен роб.
То обаче не се осъществило от първия опит, а постепенно, след експерименти. Ако разгледаме древните предания, ще видим, че анунаките са имали нужда от дълъг период, за да открият верния „образ“, т.е. правилната генетична комбинация. От първоначалните им опити до първия „Адам“ минава много време.
Имайки предвид, че за да постигнат „перфектен“ резултат, учените във „високоразвитата“ ни цивилизация се нуждаят от много, много опити в областта на генното инженерство и клонирането — то древните предания звучат съвсем смислено. Днешната ситуация вероятно е била сходна с тогавашната. Анунаките също са имали нужда от продължителен експериментален период, за да постигнат „перфектен“ резултат (42).
Нека си спомним часовете по биология: за доказване на законите за чиста наследственост (Грегор Мендел) се кръстосваха видове птици. Научното доказателство за чиста наследственост се нуждае от много кръстоски. Същото трябва да е ставало и с анунаките преди стотици хиляди години, но с разликата, че в курсовете по биология ние вече имахме налице резултатите на Мендел и на практика предварително ги знаехме.
В противен случай няма как да обясним факта, че не само преданията от Месопотамия съобщават за опити, кръстоски и хибридни същества. Много други култури и легенди подкрепят казаното от вавилонците (респективно шумерите). Налага се да допуснем, че преди „боговете“ да открият правилната „кръстоска“ и верния код за първия „Адам“, е имало редица експерименти.
Дали морската нимфа, намерена в Япония, не е доказателство за тях? Или е самостоятелен вид? (Изображение 25).
Въпреки яснотата в описанията на шумерите и на други култури по света, не знаем как точно са протекли опитите, защото липсват съответните артефакти.
Изображение 38: Раждането на „първия“ човек — според асирийски цилиндричен печат.
Вероятно Енки е бил синът на краля на тези извънземни. Името „EN.KI“ означава „Господар или княз на света“. Титлата му от шумерските клинописи обаче не се оказва особено сполучлива, защото след безкрайни съперничества и интриги — от които тази цивилизация, както изглежда, винаги се е възползвала — той губи властта си над големи части от планетата от полубрат си ЕНЛИЛ.
На Енки се приписва не само „създаването на хората“, но и много други дела. Той вероятно е пресушил блатата в Персийския залив и ги превърнал в плодородни земи, строил е вълноломи и кораби и, както изглежда, е бил добър учен.
Но това, което ни интересува най-вече, е неговото благоразположение към творението си. Според месопотамските текстове А на съвета на извънземните Енки се застъпва за новия земен вид. Той повдига въпроса за жестокостите, които останалите извънземни, включително и полубрат му Енлил, налагат на хората. От плочките става ясно, че не е искал човекът да бъде роб — въпрос, по който останалите са на различно мнение. Хората, които за господарите си не били нищо повече от товарни животни, били третирани ужасно. Плочките разказват за бедствия, глад, болести и други неща, които днес бихме нарекли биологична война. Когато този геноцид не довежда до желаното редуциране на човешкото население, е решено то да бъде заличено с голям потоп и най-вече да бъдат унищожени създанията, които не били „особено сполучливи“ — хибриди, мутанти и човекоподобни животни.