Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Като син на заможно семейство израснал в голяма ферма и един ден заедно с дойката си — дебела черна африканка — тръгнали на път, когато внезапно видели летящ обект, който се приближавал. Той съвсем скъсил разстоянието, след това се задържал на няколко метра от земята, една врата се отворила, спуснала се автоматична стълба и някакъв мъж пристъпил напред. Междувременно дойката побягнала, но той останал като закован на мястото си. Агентът заяви, че онзи бил облечен с комбинезон, имал дълга свободно пусната руса коса и „най-сините очи, които някога бил виждал“. Мъжът от кораба се държал така, сякаш го познавал, помахал му с ръка и го подканил да се приближи. В този момент той побягнал.
Изображение 40: Така нареченото съоръжение Андромеда, голям немски космически кораб с форма на пура, разработен между 1944 и 1945 г. Кога и дали той отново ще бъде използван, засега е неизвестно. Свидетелството на южноамериканския агент показва, че някои техници са успели да укрият определени технологии от Съюзниците.
Мъжът насреща ме гледаше опулено и каза, че по-късно, в кариерата си на южноафрикански агент, постоянно срещал подобни хора, които очевидно работели за правителството — но естествено били с вратовръзки и подстригани коси. Той не можа да каже дали администрацията знае кои са те.
След като се поотпусна, бурът ми разказа още един епизод от живота си, който е по-подходящ за темата анунаки.
Той познавал някакъв фермер, който притежавал толкова много земя, че трябвало да обикаля дни наред с кон, за да следи дали всичко е наред. В земите му имало малко езеро, което имало странно свойство да се оттича нанякъде. После обаче отново се пълнело. Самият собственик на фермата предполагал, че то вероятно е свързано с някаква подземна река или друг източник и по тази причина водата постоянно променяла нивото си.
Веднъж, когато бил на обиколка, до изпразненото езеро заварил приземена летяща чиния. Въпреки че бил въоръжен, той решил само да наблюдава какво ще стане. Не се появил никой, дори и след часове. Собственикът на фермата не знаел как точно да постъпи. Да се върне до фермата, означавало много път, по онова време нямало мобилни телефони, а на един ден път с кон не живеели никакви съседи, на които би могъл да съобщи. Затова решил да прекара нощта на мястото. Чак на следващия ден се появили хуманоиди с рептилни черти. Не са неприятни или страховити, решил той, докато лежал в убежището си. Според думите му те носели контейнери с някакъв материал, суровина, която добили на място и внесли в летящата чиния. След като натоварили много подобни контейнери, отворът се затворил зад тях и те отлетели.
Какъв ли е бил материалът? Дали тези същества не идват на Земята само за да го набавят? Анунаките, както изглежда, са дошли заради златото, което са добивали с течение на хилядолетия. Те не са искали да завладеят Земята, защото винаги са се връщали на собствената си планета. Тоест, за нас хората не представляват опасност. Освен това тук са били изложени на процеси на стареене, което е и една от причините за бунта на работниците — анунаки.
Но междувременно Земята се насели. Да приемем, че вие и аз сме анунаки. След дългото си отсъствие установяваме, че някои неща са се променили. През последните векове човекът се е развил технологично и вече лети в космоса. Той притежава атомни бомби, радари и друга техника, която ни затруднява просто да се приземим и да добием така нужния ни материал. Какво да направим? Да превземем планетата? Прекалено е. Какво ще постигнем? Тук остаряваме твърде бързо. Следователно остава само едно — да сключим договор с някого, който ще ни помогне за това, от което имаме нужда, и после отново да изчезнем. Може би ще трябва да дадем нещо в замяна — бартер, така да се каже. Някаква технология?