Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
В допълнение искам да ви разкажа една много ненормална история, която може и да ни предложи отговор.
В едно от пътуванията си в САЩ през 1990 г. се запознах с приятелката на преуспял американски адвокат, с която се сприятелихме. Един ден тя ми разказа следната случка: приятелят й — нека го наречем Марк — още на трийсет години бил добре заплатен юрист, впрочем той е работил и за семейство. Когато по тяхна покана един ден пристигнал в околностите на Хюстън, камериерката го помолила да изчака, защото домакините в момента били заети. Тъй като се познавали отдавна, тя му предложила да отидат в кухнята и да изпият по чаша кафе. Той приел.
Побъбрили си и в един момент вниманието му било привлечено от няколко стола със странна форма, поставени малко настрани. Когато заговорил за тях, камериерката първоначално станала неспокойна, но след като се поуспокоила, казала приглушено:
„Ако не кажеш на никого… Ами, веднъж в месеца всички служители и прислужници в имението се освобождават. Оставам само аз, защото работя тук много отдавна. Всеки път на този ден на поляната ни се приземява една летяща чиния… а след това се чудим какво да правим, защото съществата, които излизат от нея, не приличат на хората, а са гущероподобни и имат три пръста и опашка. Те винаги носят големи куфари, които след това дават на … В замяна не вземат нищо.
Столовете са направени специално за тях: поставките са за техните три пръста, а дупката на облегалката — за опашките им. Аз смятам, че носят пари — веднъж видях един отворен куфар.“
Младата жена, която ми разказа това, сподели, че приятелят й бил толкова шокиран, че известно време след това закрил адвокатската си кантора (бил е на 35 години) и заедно заминали за Карибите. Бездруго вече бил спечелил достатъчно, за да не му се налага да работи. Преживяването наистина го довършило.
Какво ще кажете? Измишльотини? Глупости, фантастика?
Може би. Аз самият не знам какво да мисля. Не съм присъствал лично, историята ми беше разказана. За мен обаче нещата не са по-неправдоподобни, отколкото ако някой каже, че преди хиляди години бил разделил морето на две, за да премине със свитата си.
Изображения 42 и 43: По време на Втората световна война в изследователските центрове на германския Райх се разработват различни въздушни кораби с кръгла форма. Между тях с турбини, както и с антигравитационни двигатели. Общият брой на прототипите би трябвало да е 62. Тук виждаме летящите дискове, наричани Хаунебу II, по време на тестов полет.
Изображение 44: ВРИЛ 1 също е конструиран на антигравитационен принцип, но е по-лек от Хаунебу.
Към Изображение 41 и 43: За Хаунебу II един немски пилот ми разказа, че през 1943 г. в Нойбранденбург е видял два от тези диска и разговарял няколко часа с пилотите. Обяснили му, че Хаунебу работел с антигравитационен двигател, който функционирал на принципа на противоположната ротация на сплескана лемниската на Берноли. С помощта на противоположно въртящи се шайби във вътрешността на кораба се създавал увличащ динамо-ефект. Той образувал нулево поле около космическия кораб, вследствие на което бил засмукван към него. В каквато и посока да бъдело насочено това поле, корабът го следвал. Този тип двигател предизвиквал внезапни зигзагообразни движения, които се забелязвали отвън, но не и в самия кораб. Вътре в него пилотът не бил изложен на никакви центробежни сили, тъй като корабите притежавали собствено магнитно поле. На следващия ден щял да се проведе разузнавателен полет около Земята.
Човекът, когото интервюирах, описа това, което лично той видял: „Естествено при изгрев Слънце целият екип стоеше пред вратите, за да преживее фантастичното събитие и да види тези страховити летателни машини със собствените си очи.“ Той каза, че се чуло само тихо бръмчене и двете Хаунебу много тромаво се отдалечили от самолетната площадка на около шест-седемстотин метра височина, а после внезапно ускорили и изчезнали като светкавица.
След това каза: „В разговора ни пилотът спомена, че при тези кораби нямало пробив в звуковата бариера.“