Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Цилиндричните печати изобразяват сцени от ежедневния живот, като например митологични моменти, исторически събития, които — съгласно печатите — са се случили столетия и хилядолетия преди създаването на ролковия цилиндър.
Междувременно познатата на цял свят звездна карта VA/243 от берлинския Pergamonmuseum25 не е единственото писмено доказателство за астрономическите познания на шумерите, но със сигурност е най-интересното. Нашата Слънчева система, както ние днес я познаваме, е изобразена на ролков цилиндър с коректно мащабно отношение.
„Звездната карта VA/243“ сочи вярната последователност: малкият Меркурий, Венера и Земята еднакво големи, Луната (сателит на Земята), Марс и очевидно големите планети Юпитер и Сатурн, планетите-близнаци Уран и Нептун и накрая Плутон. За разлика от сегашната Слънчева система, „древната звездна карта“ показва още една непозната планета между Юпитер и Марс.
От тази „Звездна карта“ става ясно, че астрономите на чревната шумерска култура са познавали строежа на нашата Слънчева система — и то с всички планети. За сегашното ниво на развитие това означава, че предците ни са разполагали със знание, което ние постигнахме едва през последните векове, или по-точно казано, отново ни беше дадено. Днес ние високомерно и знаещо поглеждаме към „древните“ . Упорито ни се повтаря, че хората от Античността, от още по-древните култури на Египет и Месопотамия, сравнени с нас, били „ранноисторически“ и примитивни, че са имали наивни вярвания, най-малкото по отношение на вселената и религията. Факт е обаче, че пра-древните народи са разполагали с изумителни знания и дори днес продължават да пи учудват със загадки, а отчасти дори ни превъзхождат по знание.
Изображение 26: Ролковият печат VA/243. В картинката долу е показан неговият разгърнат образ.
Изображение 27: Т.нар. най-стара звездна карта на света върху акадски ролков печат, около 2300 г. пр.Хр. Снимката показва ролковият печат VA/243 след завъртането му върху глина.
Изображение 28 (вляво): Рисунката върху ролковия печат показва още една допълнителна планета в нашата Слънчева система. Изображение 29 (вдясно): За сравнение: нашата Слънчева система плюс една допълнителна, непозната планета.
Въпреки че някои съвременни учени го оспорват (без да могат да го опровергаят!), фактът, че древните астрономи са познавали строежа на нашата Слънчева система, остава неопровержим! Едва след като физикът Исаак Нютон разработи огледалния телескоп през 1671 г., имахме възможност да открием Уран (Фридрих Вилхелм Хершел, 1881 г.), Нептун (Йохан Готфрид Гале, 1846 г.) и Плутон (Клайд Томбург, 1930 г). Оттогава нашата Слънчева система наброява девет планети, със Слънцето и Луната — общо единайсет небесни тела! Много е странно, че на древната карта могат да се видят Уран, Нептун и Плутон, които ние успяхме да открием едва през последните два века въз основа на съвременната техника.
На стария ролков печат обаче има още една дванайсета планета, разположена между Юпитер и нашия съсед Марс. Днес между Марс и Юпитер има забележително голямо празно пространство — астероиден пояс.
От шумерските клинописи научаваме за нашата Слънчева система, че:
Отначало е имало първична слънчева система от три планети (Слънце, Меркурий и Тиамат). След възникването на останалите планети, тя вече е съставена от Слънце плюс още девет планети. От външния космос в нея прониква нова планета (Нибиру или Мардук, както е наречена от вавилонците).
25
Музеят е част от общия културен комплекс в „Берлинския остров на музеите“. Построен е между 1910 и 1930 г. за открития от Карл Хуман „олтар на Пергамон“ — бел. прев.