Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Въпреки добрите им намерения обаче, е очевидно, че Енки и „Братството на змията“ не успяват да освободят хората. В месопотамските плочки се казва, че „змията“ (Братството на змията) скоро била превзета от други заговорнически извънземни групировки. Енки е заточен на Земята и оклеветен от противниците си, за да е сигурно, че никога повече няма да намери поддръжници измежду хората. Титлата на Енки от „Княз на света“ става „Княз на тъмнината“ — той е падналата Зорница (Исая 14:12 — „Но как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите…“28, Носителят на светлината, защото е най-красивото и най-силното същество на своето време. Той е Носителят на светлината за древните германци, при гърците е известен като Хелиос или Фосфорус, при римляните — като Луцифер. Той е превърнат в дявол!
Представят го за смъртен враг на върховното същество (в случая на баща му, командира на космическия кораб), но е създател на хората (което наистина не е лъжа). Хората бяха учени, че всичко лошо на света идва от него и че той искал духовно да ги пороби.
Така стоят нещата в случай, че Енки и Луцифер са едно и също лице. Дали е вярно? Наистина ли Луцифер е толкова свободолюбив и самоотречен? По-нататък ще научим още за него.
Хипотезата, че нашата планета е била посетена от различни форми на живот, дошли от дълбините на космоса, които създават нова раса, след което напускат Земята, едва ли е „изсмукана от пръстите“. Гръцката митология ни разказва за богове, живели на Олимп, за Хермес, пратеникът на боговете, който летял с божествената си кола в небето. Хавайската песен „Хула-Хула“ разказва как един космически кораб се приземил на вулкана „Маунакеа“ в Биг Айланд, най-смелият между воините се изкачил до този космически кораб, оженил се за жената, излязла от него, и така се появила днешната хавайска раса. Маите и хопите ни информират, че идват от Плеядите. Те поясняват, че първоначално били живели на континент, който се намирал в Атлантическия океан, но по-късно потънал и те успели да оцелеят в подземни селища, преди да се разселят към северно- и южноамериканския континент. Австралийските аборигени разказват, че и при тях някога са се приземили космически кораби, екипажите дали бумеранга и ги учили на спиритуални знания.
Според обясненията на (контролирания) научен свят ние вярваме, че човешката история започва през 3800 г. пр. Хр. в Шумер. Преди това сме били космати диваци и варвари. Тук има няколко уловки. Например сфинксът е датиран на 2500 г. пр. Хр. и се приема, че негов създател е фараонът Хефрен. Но математикът и ориенталист Р. А. Швалер, както и египтологът Джон Антъни Уест категорично доказаха, че ерозията по сфинкса би могла да е възникнала само от действието на водата. Изследванията им показаха, че ерозията не е следствие от пясъчните ветрове, а от 70 сантиметрова течаща вода. Уест успя да пресметне, че сфинксът трябва да е бил изложен минимум 1000 години на постоянни поройни дъждове, за да се появи подобна ерозия. В това отношение геологията е в абсолютно противоречие с археологията. Сахара е на възраст не по-малко от 7000 до 9000 години, което означава, че сфинксът е минимум на около 8000 до 10 000 години. Според „научния свят“ обаче по това време не е имало високоразвити култури, които биха могли да издигнат грандиозен монумент като сфинкса, който би ни затруднил дори и при съвременните строителни технологии.
Дали чуждоземните посетители са ни напуснали завинаги, или отново ще се върнат? А може би има такива, които изобщо не са заминавали? Възможно ли е да са сключили договор с тези, които управляват Земята, а те — тихомълком — да добиват както и преди различни изкопаеми?
За това говори следния факт: през февруари 1998 г. на летището във Франкфурт имах среща с агент на южноафриканските тайни служби. Той беше бур, т.е. с бяла кожа, и ние всъщност се видяхме, за да обменим политическа информация. Аз му показах моята (за него още непозната) книга „Проектът Алдебаран“ и снимките на немските „оръжия-чудо“ — летящи дискове (виж Изображения 41–44). Между въздушните кораби, прототипите на които са произведени в заводите на Месершмид в Аугсбург, в Ной-Бранденбург, в Бреслау, както и във Винер Нойщад, имаше и един във формата на пура. Когато видя снимката, този добре обучен и хладнокръвно изглеждащ господин стана нервен. След това каза, че искал да ми разкаже нещо, което не би доверил на никой друг.
28
В немския превод „как си запокитен на земята…“ — бел. прев.