Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Тя преминала покрай Нептун, Уран и Сатурн. Вследствие от нахлуването й (Нибиру има обратно движение!) и настъпилите промени в гравитационните сили на останалите планети, се стига до големи експлозии и катастрофи, от които възникват новите луни. Следва сблъсък между Тиамат и една от луните на Нибиру/Мардук. След като нашественикът (Нибиру/Мардук) завършва следващата си обиколка около Слънцето, последвала втората и последна колизия. Една от луните на Нибиру/Мардук откъртва малка част от Тиамат. Тя е изхвърлена в чужда орбита и увлича със себе си един от спътниците (Кингу). Те останали двойка и се превърнали в Земя и Луна.
Най-значимото писмено свидетелство от Месопотамия обаче остава епосът „Атрахазис“, запазен в много добро състояние. Той описва света преди потопа и развитието на човечеството на Земята. Епосът разказва за анунаките (тези, които дойдоха от небето па Земята), пристигнали преди около 450 000 земни години от споменатата планета Нибиру (тя обикаля Слънцето за 3600 години), за да добиват злато, което било спешно необходимо за планетата им. Това се случило милиони години след разрушението на Тиамат.
Изображение 30: Планетата Нибиру/Мардук обикаля Слънцето веднъж на всеки 3600 години.
Заради условията си — например наличие на животворяща вода в атмосферата, постоянна и зелена вегетация и екосфера (оптимално разстояние до Слънцето) — планетата ни вероятно се е сторила много подходяща на анунаките. И те избрали Земята!
Нека за момент си представим как е била устроена по онова време: говорим за средата на втория голям ледников период (преди 430 000–480 000 години). Една трета от тогавашната суша вероятно е покрита с лед. Валяло е много рядко. Морското равнище по време на ледниковите периоди (първият започва преди около 600 000 години) според преценките е с около 250 метра по-ниско от сегашното. Причината е голямото количество замръзнала вода. Там, където днес се намират морета и брегове, тогава е било суха земя (42).
Изображение 31: Планетата Нибиру/Мардук прониква в Слънчевата система, бива привлечена от Слънцето и така се отклонява от първоначалната си орбита.
Изображение 32: Когато Нибиру/Мардук прониква в нашата Слънчева система, променя орбитата на планетата Тиамат (първоначалната Земя). Една от луните на Нибиру се сблъсква с Тиамат и нарушава целостта й. Откъснатата от нея част се отклонява от първичната си орбита, повлича една от двете луни на Нибиру и така възникват днешните Земя и Луна.
Изображение 33: Другата разрушена част на Тиамат е астероидният пояс, който днес се намира между Марс и Юпитер.
Реките, например долината на Нил, Ефрат или на Тигър, се оказали подходящо място за колонизацията на новодошлите анунаки.
Първата група се състояла от петдесет души. Те се приземили в Арабско море и се отправили в посока Месопотамия, където на границата на блатата било издигнато първото им земно селище (Ериду — далечният дом).
Името Ериду се открива в близка форма и в няколко други езици, като например на древногерманския книжовен немски думата Erda, на немски Erde, на английски earth, средно-английски erthe, а ако се върнем във времето и географски назад: на арамейски Artha, Ereds, Erd или Ertz, а на юдейски Eretz — всички означават Земя.
Щумерските списъци с царе описват заселването и времето на царуване на първите десет владетели-анунаки преди големия потоп. Времето се измервало в шар (shar, 1 shar = 3600 години = една обиколка на Нибиру около Слънцето). Според текстовете от първото приземяване до потопа са минали 120 „шар“. В този период Нибиру обиколил Слънцето 120 пъти — което отговаря на 432 000 земни години. Списъкът с шумерските царе е хронологично изброяване на владетели, градове и събития. За съжаление, името на първия „Бог“, планирал първия „божествен“ кралски дворец в „Ериду“ и останалите четири града, не се чете. Другите текстове са единодушни, че става дума за предводителя Енки (господар на земята), на акадски ЕА (господар на водните дълбини). Той освен това носи прозвището Нудимуд (този, който прави нещата) и бил мъдрец, един от вестителите на културата, отличен учен, учител и инженер. Енки е син на Ану (Ан), владетелят на Нибиру, и на богинята Нуму.