![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
През декември, една година след убийството, Глен Гор беше повикан в полицейското управление за разпит. Той отрече да е замесен в смъртта на Деби Картьр. Каза, че я е видял в „Лампата“ няколко часа преди убийството, и добави новото усложняващо обстоятелство, че тя го помолила да танцува с нея, защото Рон Уилямсън я притеснявал. Фактът, че никой друг свидетел от „Лампата“ не беше споменавал Рон изобщо да е бил там, изглежда, нямаше значение.
Но колкото и да искаха да скалъпят обвинение срещу него, полицаите все още не разполагаха с достатъчно доказателства. В апартамента на Картьр не беше открит нито един пръстов отпечатък, който да съвпада с отпечатъците на Рон или Денис Фриц — огромна дупка в хипотезата, че двамата са били там по време на продължителното, жестоко насилие срещу жертвата. Нямаше свидетели; никой не беше чул нищичко. Анализът на космите, който във всички случаи не беше сто процента сигурен, се бавеше в кабинета на Мелвин Хет.
Обвинението срещу Рон се състоеше от два разпита с детектора на лъжата, които бяха дали „неопределени“ резултати, лоша репутация, местожителство недалеч от адреса на жертвата и закъснелите недоказани показания на Глен Гор.
Обвинението срещу Денис Фриц беше още по-несигурно. Една година след началото на разследването единственият безспорен резултат от него беше уволнението на гимназиалния учител.
През януари 1984 г. Рон се призна за виновен по обвинението във фалшифициране и беше осъден на три години. Прехвърлиха го в затвор недалеч от Тълса, но скоро необичайното му поведение привлече вниманието на надзирателите. Така че отново го преместиха в психиатричното крило. На 13 февруари сутринта го прегледа доктор Робърт Броуди, който отбеляза: „Обикновено е тих и контролира действията си.“ Но следобед същия ден докторът сякаш видя съвсем друг човек. Рон „се държи маниакално, шумно, раздразнително, лесно се пали, говори несвързано, мисли нерационално и изпитва параноя“. Докторът препоръча по-подробен преглед.
В психиатричното крило нямаше много строги мерки за сигурност. Рон откри наблизо едно бейзболно игрище и нощем обичаше да ходи тайно там, където можеше да остане сам. Веднъж един полицай го намери задрямал на тревата и го върна в затвора. Скараха му се и го накараха да даде обяснение. Рон написа следното:
Онази вечер ми беше мъчно и ми трябваше време да помисля. Винаги съм се чувствал по-спокоен на игрището. Разходих се до югоизточния ъгъл на полето и се свих под едно дърво, като старо куче. След няколко минути един полицай ме помоли да се върна в психиатричното крило. По пътя срещнах Брентс и двамата се прибрахме заедно. Той ми каза, че след като очевидно не съм правел нищо нередно, ще забрави за случката. Въпреки това, както става ясно, ме накараха да напиша обяснение.
След като основният заподозрян се озова зад решетките, разследването на убийството на Деби Картър практически замря. Минаха седмици, през които не се случваше нищо. Денис Фриц поработи първо в дом за стари хора, а после в една фабрика. Полицаите от Ейда понякога го тормозеха, но в крайна сметка загубиха интерес към него. Глен Гор все още беше в града, но ченгетата не го поглеждаха.
В полицията цареше напрежение, което всеки момент щеше да нарасне драстично.
Защото през април 1984 г. в Ейда беше убита още на млада жена и въпреки че смъртта й нямаше нищо общо с убийството на Деби Картър, в крайна сметка тя щеше да промени живота на Рон Уилямсън и Денис Фриц завинаги.
Динайс Харауей беше на двайсет и четири години, следваше в Източния университет и работеше на смени в магазина „Маканалис“ в покрайнините на Ейда. От осем месеца беше омъжена за Стив Харауей, който също следваше в университета и беше син на известен местен зъболекар. Младоженците живееха в малък апартамент, собственост на доктор Харауей, и работеха по време на следването си, за да се издържат.
На 28 април, събота, около 8:30 ч. вечерта, един клиент отиващ към „Маканалис“, се размина с привлекателна млада жена, която излизаше от магазина. С нея имаше млад мъж, също на двайсет и няколко. Младежът беше прегърнал девойката през кръста — приличаха на обикновена двойка влюбени млади хора. Те отидоха до един пикап на паркинга и жената първа се качи в него, откъм страната на пътника. После се качи и младият мъж, затръшна вратата и след няколко секунди се чу шумът на двигателя. Потеглиха на изток, навън от града. Пикапът беше стар шевролет, боядисан в сиво, целият на петна.