Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Хари Селдън се почеса по кръглоликата аура. Нещо не беше наред с неговата гордост. Наистина в последно време бе позанемарил подбора на нови служители, но не му се вярваше машината за предсказване и насочване на бъдещето чак толкова да е оглупяла от смяната на обслужващите я поколения. Изглежда този Хък Хогбен се изхитряваше по някакъв начин да й въздейства и да я зацикля.
И защо тоя скапан прототип не бе предвидил появата му в Библиотеката? Но сега не му беше времето нито да посипва главата си с пепел, нито да въвежда ред в своето учреждение. Селдън повика дежурните програмисти и им прошепна нещо. Вуняков, Головодов и Заврънкулкис се напъхаха в оракула и превключиха на ръчен режим.
Машината (студено, с гласа на Головодов): Име?
Хък: Пак съм Хък Хогбен.
Машината (любезно, с гласа на Заврънкулкис): Това псевдоним ли е, драги?
Хък: Не.
Машината (троснато, с гласа на Головодов): Хм! Да не е някой американизиран вариант на истинското ти име бе?
Хък: Да.
— Уф — отърси се от напрежението Павел Иванович и взе да пресмята колко да поиска на този за мъртвите души.
Аурата на Фауст обаче взе нервно да се разхожда. Обиденият митничар с право си помисли, че тия тука жестоко се заблуждават, като си мислят, че работата е потръгнала. Май трябваше да се примири, че Мефистофел пак му се измъкна под носа.
Машината (с гласа на Заврънкулкис): А колко варианта има името ви, драги?
Хък (след кратко замисляне): Ами май че около двеста.
Машината (с гласа на Головодов): И кое е изначалното, така да се каже? Защото…
Хък: Хогбен.
— Не въвеждайте този отговор! — тутакси се намеси Хари Селдън, опасявайки се, че машината отново ще зацикли. — Изтрийте въпроса и го модифицирайте!
Машината (с гласа на Заврънкулкис): А коя е най-ранната разновидност на името ви, драги?
Хък: Хампарцум Магърдич Хампарцумян.
Фауст спря да се разхожда, а Чичиков наостри уши.
Машината (въодушевено, с гласа на Головодов): Ха! Ти да не си онзи Хампарцум, монтьорът от автобазата в Ставропол, дето през хилядо деветстотин петдесет и първа го хванахме, преоблечен, да продава краден бензин на Женския пазар? Не може да бъде! Не ми приличаш на него. Сега се сещам. Тая работа не беше в Ставропол, а в Симферопол. Пък и онзи беше бая мургав татарин и се казваше Хабибджан. Защо лъжеш бе?
Машината (властно, с гласа на Вуняков): Лъже! Резолюция!
— Господа, често да ви кажа, вече ми омръзна непрекъснато да ми приписват чужди думи и после да ме изкарват лъжец — отново се възпротиви Хък, загледан във Фауст.
— Придържайте се към процедурата! — властно нареди на подчинените си Хари Селдън.
Той вече съжаляваше, че първо не провери кои са на смяна. Тия тримата можеха да скъсат нервите на всеки! Но все пак трябваше да им признае, че успяха да придвижат процедурата напред. Дали пък в тях не беше разковничето?
Машината (с гласа на Заврънкулкис): Година на раждане?
Хък: Шестстотин седемдесет и девета.
Машината (с гласа на Головодов): Искаш да кажеш хилядо деветстотин седемдесет и шеста, когато Лавър Федотович Вуняков получи първия си медал за заслуги, така ли?
Машината (дидактично, с гласа на Вуняков): Вторият, Рудолф Архипович. Колко пъти трябва да ви напомням?! Вторият! Първият го получих в хиляда деветстотин трийсет и шеста, още в детската градина, за онзи сигнал срещу префърцунената щерка на Бухарин.
Машината (вежливо, с гласа на Заврънкулкис): И все пак нека да уточним за протокола кога сте роден, драги?
Хък: Вече отговорих. В шестстотин седемдесет и девета.
Машината (мазно, с гласа на Заврънкулкис): Хм. И по кое летоброенийце трябва да я пресмятаме тази годинка, драги?
Хък: По християнското.
Но начетеният Заврънкулкис не беше от ония, които лесно се предават.
Машината (иронично, с неговия глас): Я да видим тогаз, преди новата ера или след новата ера благоволихте да се родите, драги Матусале?
Хък: Преди Христа само са ме заченали, уважаеми, а втората ми майка ме роди след Христа.
В този миг в залата се втурна запъхтян научният консултант професор Избегало. Сега Тройката беше в пълен състав. Вече присъстваха всичките й четирима членове.
Машината (възмутено, с гласа на Головодов): Нонсенс! Протестирам! Обвиняемият се опитва да ни пробута годината на осиновяването си за година на раждането. Все едно аз да се пиша с петнайсет години по-млад и да ми пресмятат възрастта за пенсиониране от датата, когато полкът в Голицино ме осинови. Няма да я бъде тая, драги! Искаш да ми отмъкнеш пенсийката, а! Предлагам да го обесим за съзнателно и злонамерено подвеждане на Държавното обществено осигуряване!