Дяволския остров
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Бакалов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дяволския остров». Краткое содержание книги:
Люсиен едва бе свършил фразата си, когато ястребът със силен крясък се спусна върху катеричката. Но животното беше нащрек и с бързината на светкавица два пъти обиколи дървото. Хищникът се спусна след жертвата, но тя пак се изплъзна и се озова в другия край на стеблото. Ястребът няколко пъти се опита да я хване и най-после се издигна нагоре, като не преставаше да кръжи над дървото.
— Странно — каза Франсоа, — катерицата не се прехвърли на друго дърво, където има листа или хралупа.
— Тя точно това иска — каза Люсиен, — но ще трябва да бяга по открито място и ястребът веднага ще се хвърли отгоре й.
Когато се издигна на десетина метра над дървото, хищникът започна да издава крясъци, сякаш викаше другар. Само след няколко минути се появи втори ястреб, много по-голям. Двете птици започнаха заедно да се вият над дървото. Катерицата отново започна да се върти около стеблото, мъчейки се да им убегне.
Единият от нападателите се хвърли върху нея, но не успя да я хване. Другият долетя на помощ, нападайки от другата страна. Бедното животно, като нямаше къде да отиде, скочи надолу, По преди да достигне земята, се озова в ноктите на ястреба.
В този миг се чу гърмеж и птицата падна заедно с жертвата, а втори изстрел свали другия ястреб.
Люсиен приближи, за да види убитата катерица, но тя внезапно се изтръгна от ноктите на мъртвия ястреб, подскочи и бързо се изкатери на едно високо дърво. И тримата се втурнаха след нея, ала видяха само хралупата й на петнадесет-двадесет метра височина. Това сложи край на лова.
Глава четвърта
Следващата почивка направиха на Крокодиловия басейн, който се състоеше от бавнотечащ ручей, образувал на места големи вирове и езера. Както и в други реки на Луизиана, в него имаше много крокодили — оттам идваше името му.
За лагер избраха открито място на брега, където ручеят образуваше голямо езеро. По бреговете му растяха гигантски дъбове и кипариси, окичени със сребристи гирлянди от испански мъх. Това придаваше мрачен израз на горната част на гората, смекчаваше го само ярката зеленина и огромните цветове на магнолията.
Езерото гъмжеше от алигатори. Те се грееха на слънцето или пропълзяваха в тъмното сенчесто блато. Някои плуваха по повърхността на реката, като лениво плъзгаха дългите си гърбове. Когато стояха неподвижни, тези страшни животни приличаха на сухи пънове. Много от тях лежаха на слънце с отворена уста, като от време на време шумно ги затваряха. По този начин ловяха мухи, които летяха около тях и се залепваха на езика им. Други ловяха риба в реката и шумът от ударите на опашките им се чувате на цял километър. Ревът им напомняше крякане на гигантски жаби, но беше силен и страшен като рев на бик.
Разпънаха палатката на високо сухо място. За вечеря имаха дивеч, Базил беше убил сърна. Той бързо одра кожата и наряза месото на парчета за вечеря и за закуска на следващия ден.
На един прът закачиха бутовете на сърната, за да ги носят по-удобно. Следващия ден ловът можеше да не бъде толкова сполучлив. Все пак остана и голяма порция за вечеря на Маренго.
Вечеряха два часа преди да залезе слънцето. След това Базил се зае да поправя седлото, а Люсиен си записваше в бележник наблюденията през деня. Франсоа нямаше какво да прави и реши да издебне стадото фламинги, чиито красиви пера блестяха на слънцето. Той знаеше, че е много трудно, но непременно искаше да опита и като предупреди братята си, тръгна с пушка в ръце. Той скоро изчезна от очите им, поемайки по пътека, прокарана от елени и други животни.
След пет минути се чуха един след друг два изстрела. Базил и Люсиен знаеха, че стреля Франсоа, но не разбираха срещу кого, тъй като не би могъл да стигне толкова бързо при фламингите, а и те се разлетяха от изстрелите.
Братята започнаха да се безпокоят, когато изведнъж се чу ужасеният вик на Франсоа. Двамата се хвърлиха за пушките и се втурнаха на помощ, но не успяха да стигнат до гората, когато го срещнаха да тича насреща им. Точно пред него на пътеката се беше проснал огромен алигатор, дълъг почти седем метра. Макар да го предупреждаваха с викове, братята видяха как в страха си Франсоа почти не забелязва крокодила. Той се спъна в животното, падна по очи, ала не се нарани, скочи на крака и продължи да тича, викайки: „Мечка, мечка!“
Базил и Люсиен видяха тичащата по пътеката мечка и се приготвиха да я посрещнат. Първият изстрел на Франсоа само беше я раздразнил и тя веднага се спуснала да го гони.
Първата мисъл на момчетата беше да хукнат към конете, да скочат на тях и да бягат с всички сили, но мечката беше твърде близо и можеше да убие някой от тях. Затова решиха да я чакат на място. Базил, на когото се бе случвало да види как убиват мечки, беше по-малко изплашен от другите. И двамата с Люсиен Държаха пушките си готови, за да срещнат страшния звяр.