Госпожицата със зелените очи

— Да, господине — отвърна му почитателно той.

— Имаше ли писма и документи за подпис?

— Не, господине.

— Интересно, а къде е личната ми кореспонденция?

— Била е предадена на господин Марескал.

— Как се е осмелил? … Той беше там, нали?

— Не, господине, идвал е и веднага си е отишъл.

— Отишъл си е толкова рано! Може би е тръгнал по служебни задачи?

— Да, господине.

— Опита ли се да научиш нещо по-конкретно?

— Да, но в канцеларията не знаеха нищо определено. Казаха, че е излязъл с Тони, Совину, Лабонс и още няколко други служители.

— Щом като с него са Лабонс и Тони, то се отнася до някой арест. Защо ли не са ме предупредили?

Валентин напусна стаята. Брежак отново започна да се разхожда, като замислено повтаряше:

— Тони, довереникът на Марескал… Лабонс, един от любимците му… и всичко това през главата ми.

Изминаха около пет минути. Аврелия го наблюдаваше с нарастващо безпокойство. Изведнъж той рязко тръгна към единия от прозорците и открехна малко капаците. Не можа да сдържи вика си и се обърна повтаряйки:

— Те са там, в края на улицата.

— Кои?

— Тони и Лабонс, двамата помощници на Марескал.

— Марескал също ли ще дойде? — попита го уплашено Аврелия.

— Няма съмнение в това. Не чу ли какво каза Валентин?

— Той ще дойде… Той ще дойде — мълвеше тя.

— Какво ти е? — попита учуден от силното й вълнение Брежак.

— Нищо — каза тя като се овладя, — човек понякога се плаши и без причина.

Брежак се замисли. Той също се мъчеше да овладее нервите си и повтори:

— Действително, няма никакъв повод. Човек наистина се плаши най-често, без да има реална причина. Ще отида да ги попитам, защо са тук и съм сигурен, че всичко ще се изясни. Може да се окаже, че не нашата, а къщата отсреща е под наблюдение.

Аврелия повдигна изненадано глава.

— Коя къща?

— Нали ти споменах, че днес следобед са арестували един тип.

Аврелия стана още по-бледа.

— Какво говорите? Кой са арестували в къщата отсреща?

— Някой си барон де Лемези, който се представял за изследовател. Току-що го бяха задържали и в министерството не можаха да ми кажат подробности.

Тя не знаеше името на Раул, но не се съмняваше, че става дума за него. Попита с треперещ глас:

— Кой е този Лемези? Какво е направил?

— Според Марескал той е търсеният трети съучастник при убийствата в бързия влак.

За малко Аврелия щеше да припадне. Тя имаше вид на умопомрачена и като замаяна опипваше въздуха, за да намери опорна точка.

— Какво ти е, Аврелия? Каква връзка има този случай с нас?

— Ние сме загубени — изстена тя.

— Какво искаш да кажеш?

— Вие не можете да разберете…

— Обясни ми, познаваш ли този човек?

— Да… да… той ме спаси от Марескал, от Вилхелм и от Жодо, които приемахте в къщата си… Днес отново щеше да ме спаси…

Брежак я гледаше изненадан.

— Него ли очакваше с такова нетърпение?

— Да — каза с разсеян тон тя. — Беше ми обещал да бъде тук… Бях напълно спокойна… Видях го да върши такива неща, така да се подиграва на Марескал, че…