Госпожицата със зелените очи
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
Аврелия не помръдваше.
Марескал вдигна телефонната слушалка и поиска да го свържат с полицията. Обръщайки се към младото момиче, се опита да сложи на ухото й слушалката за подслушване.
Аврелия отново не помръдна.
Разговорът беше кратък.
— Ти ли си Филип? — попита комисарят.
— Марескал?
— Да, чуй ме. До мен има един човек, който трябва да убедя в едно нещо. Отговаряй искрено на въпросите ми.
— Питай, готов съм.
— Къде беше днес следобед?
— В затвора, както ме беше помолил. Приех онзи тип, когото доведоха Лабонс и Тони по твое нареждане.
— Къде го бяха задържали?
— В апартамента му на улица Крусел, срещу самия Брежак.
— В затвора ли е вече?
— Да, вкараха го пред мен.
— Как се казва?
— Барон де Лемези.
— В какво е обвинен?
— Че е шеф на бандата, която извърши убийствата в бързия влак.
— Виждал ли си го оттогава?
— Да, преди малко в отделението за взимане на отпечатъци. Още е там.
— Благодаря, Филип. Това е всичко, което исках да зная.
Марескал остави слушалката и извика:
— Красива Аврелия, твоят спасител е в затвора. Тя каза тихо:
— Аз знаех.
Той избухна в смях.
— Тя е знаела и все пак продължава да го чака. Колко смешно! Срещу него са полицията и правосъдието, превърнат е в парцел, в дрипа, в сапунен мехур, а тя го чака! Очакваш стените на затвора да се съборят, пазачите лично да му докарат автомобил и той да влезе тук през комина?
Той беше извън себе си от гняв и разтърси момичето грубо за рамото.
— Нищо няма да ти помогне, Аврелия! Нямаш повече никаква надежда. След един час ще дойде твоят ред. Ще отрежат косите ти и ще те изпратят в Сен Лазар. След това ще те изправят пред съда. Стига съм се вайкал за красивите ти зелени очи. И за тях…
Той не довърши. Брежак го беше издебнал отзад и сключи ръце около гърлото му. Двамата паднаха на паркета и започнаха ожесточена борба. Омразата, която изпитваха помежду си, удвояваше силите им.
Без да мърда, Аврелия ги гледаше ужасена.
Брежак, който успя да освободи ръцете си, се опита да извади пистолета си. Марескал извиваше лакътя му и успя да налапа свирката, която бе закачена на каишката на часовника му. Чу се остро изсвирване. Брежак удвои усилията си да хване отново гушата на противника си. Една сянка скочи като котка през полуотворената врата върху двамата. В следващия миг Марескал бе освободен, а Брежак беше принуден да изгледа дулото на пистолет, което бе натикано пред очите му.
— Браво, Совину! — каза с облекчение Марескал.
Гневът му беше толкова силен, че се изплю в лицето на Брежак.
— Нищожество! Въобразяваш си, че ще се отървеш толкова евтино? Най-напред трябва да подпишеш оставката си, която е в джоба ми. Иска я министърът. Нямаш друг избор, освен да подпишеш.
Комисарят извади един лист.
— Оставката ти и признанията на Аврелия съм написал предварително. Нужен е и твоят подпис, Аврелия. Ето, прочети: „Признавам, че участвувах в нападението на бързия влак,… че стрелях в братята Лубо… признавам, че…“ Това е резюме на историята ти. Не е необходимо да я четеш. Подпиши, за да не си губим времето!
Той беше потопил една писалка в мастилницата и се опита да я сложи насила между пръстите й.
Аврелия отстрани ръката на комисаря, взе писалката и подписа, без да си направи труда да прочете показанията. Подписът й бе четлив, а ръката й не трепна.
— Свършено е! — възкликна радостно Марескал. — Не вярвах, че ще стане толкова бързо. Аврелия разбра положението, а ти Брежак?
Той поклати отрицателно глава.
— Господинът отказва? Той си въобразява, че ще запази поста си? А може би бащата на една престъпница очаква повишение? Брежак, ставаш смешен. Утре, когато обществеността ще прочете за арестуването на малката, сам ще бъдеш принуден да подадеш оставка.
Пръстите на Брежак стиснаха писалката. Той прочете рапорта за подаване на оставка, но се колебаеше. Аврелия му каза:
— Подпишете, господине.
Той подписа.
— Всичко е наред — каза Марескал, като прибра двата листа. — Шефът ми е смъкнат и обещаното ми място е свободно. Малката отива в затвора, което постепенно ще ме излекува от разяждащата ме любов.
Той каза всичко това с цинизъм и прибави с жестока усмивка:
— Това не е всичко, Брежак. Аз не оставям нещата по средата, а ги довеждам докрай.
Брежак се усмихна горчиво.
— Необходимо ли е да отивате по-далеч?
— Да, Брежак. Разкритото престъпление на малката не ме удовлетворява и аз ще отида докрай.
Марескал впи очите си в него, а той го попита:
— Какво искате да кажете?
— Знаеш какво искам да кажа. Ти не подписа случайно оставката си. Страхуваш се, че ще излезе на бял свят това, което си направил.