Госпожицата със зелените очи
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
Раул потрепера, когато чу името на братя Лубо. Фокусите на Жодо започнаха да придобиват значение. Разпита и разбра, че двамата търговци са ползвали малко вилата, и то главно за склад. Те се разделили със съдружника си и работели за своя сметка.
— Кой е съдружникът им? — попита Раул.
— Името му още седи на медната табелка, закачена на вратата: „Братя Лубо и Жодо“ — отговори му съдържателят.
— Жодо?
— Да, едър човек, с червено лице. От една година никой не го е виждал да се мярка насам.
— Това са сведения от голяма важност — каза си Раул, като остана сам. — Излиза, че Жодо някога е бил съдружник на двамата братя, които по-късно уби. Обяснимо е защо полицията не го е потърсила. Не й е известно, че при нападението във влака е имало трети човек. От своя страна Марескал е убеден, че третият съм аз. Загадката е, че убиецът Жодо идва на мястото, където са живели жертвите, а Брежак следи действията му.
Седмицата измина, без да се случи нещо важно. Жодо не се показа повече пред къщата на Брежак. Въпреки това Раул беше убеден, че той ще се върне при вилата в неделя. Събота вечер той се вмъкна в нея през един от прозорците на долния етаж.
Две от стаите на вилата бяха мебелирани и личеше, че са претърсвани. Защо и от кого не му беше известно. Не си напрегна излишно ума, защото му беше ясно, че това, което са търсили, или е взето, или не го е имало. Предпочете да се разположи удобно в едно кресло. Взе една книга и като си светеше с малко джобно фенерче, се зачете. След малко заспа.
Истината не се разкрива, освен пред този, който я принуди да излезе от мрака. Много често една случайност е достатъчна за откриването на тайната.
Като се събуди, Раул взе отново книгата, която лежеше на коленете му. Кориците й бяха подвързани с черен плат, какъвто използват фотографите за покриване на своите апарати.
Раул започна да тършува наоколо. В един куп с вехтории той откри подобен плат. От него бяха изрязани три кръгли парчета, всяко с големината на обикновена чиния.
— Всичко е ясно — промълви развълнуван той. — Маските на тримата бандити от влака са изрязани от него. Това е неопровержимо доказателство.
Истината вече му изглеждаше толкова естествена и елементарна, че той се разсмя в мъртвата тишина, която цареше в къщата.
— Отлично, отлично — повтаряше си той. — Провидението само ще прибави липсващите елементи. В бъдеще то ще бъде на моя страна.
В осем часа пазачът на вилата направи неделната си обиколка. Хвърли по един поглед на стаите на първия етаж и отново заключи вратите. В девет часа Раул слезе в трапезарията. Остави капаците затворени, но отвори прозореца над мястото, където бе седял Жодо.
Жодо беше точен. Той пристигна с торбата си, която опря на стената. Дъвчейки, той говореше нещо на себе си, но толкова ниско, че Раул не разбра нищо.
След като се нахрани, той запали лула, чиито дим стигаше до Раул. Изминаха два часа, без де Лемези да разбере причините за това дълго чакане. През дупките на капаците се виждаха два крака, обути в скъсани обувки. Реката си течеше спокойно. Случайни минувачи минаваха нагоре и надолу. Навярно Брежак стоеше на пост в една от беседките на ресторанта.
Най-сетне Жодо произнесе следните фрази:
— Е, има ли нещо ново? … Признавам, че това е много мъчно!
Изглеждаше, че не говори на себе си, а на някой, който е много близо до него, но никой не се беше приближавал.
— Казвам ти, дявол да го вземе, че е там — изръмжа той. — Видях я няколко пъти със собствените си очи. Направи ли каквото ти казах? … Цялата дясна страна на избата ли? … А лявата? Тогава… трябва вече да си я намерил…
Жодо дълго мълча, а после продължи:
— Би могло да се опита и в друга посока. В случай, че братята са хвърлили бутилката в големия парцел зад къщата, трябва да търсим и там. Това е скривалище на открито и не е по-лошо от другите. Ако Брежак е претърсвал вилата, то не се е сетил да хвърли поглед навън. Иди и потърси там. Аз ще те чакам.
Раул продължаваше да подслушва. Откакто Жодо беше започнал да „говори“ с избата, беше започнал да разбира всичко. Тя имаше прозорец откъм улицата и задния двор и заемаше цялото пространство между основите. Раул се качи на втория етаж и погледна навън през един от прозорците. Убеди се, че предположението му е вярно. В средата на незастроеното пространство, където беше забита табела с надпис „Продава се“, имаше купища от стари железа, счупени бъчви и шишета. Момче на около осем години, невероятно слабо и гъвкаво, ровеше в купа с ловкостта на катерица.