Госпожицата със зелените очи
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
Търсенето на въпросната бутилка не трая дълго. Жодо не се беше излъгал. След десетина минути детето стана и без да се бави, хукна към вилата с прашна бутилка в ръка. Раул се затича към избата, но не можа да отвори вратата, която водеше към нея. Беше принуден да застане отново на мястото си зад прозореца на салона.
Жодо отново шепнеше:
— Готово е, нали? Чудесна работа свърши и аз съм застрахован. Брежак повече няма да може да ме безпокои… Бързо, излизай и да се махаме.
Веднага след тези думи Жодо нарами товара си и се отдалечи.
Без колебание Раул изкърти вратата и излезе. На около триста метра, заедно с малкия си съучастник, вървеше Жодо. Между дърветата, на стотина метра по-назад, го следеше Брежак. В същата посока по река Сена гребеше един рибар, в който Раул позна Марескал.
Стана така, че Жодо беше следен от Брежак, Брежак и Жодо от Марескал, а тримата от Раул. Наградата за победителя беше една прашна бутилка.
— Става интересно — каза си Раул. — Жодо притежава бутилката, но не знае, че и други я желаят. Кой ли ще надхитри останалите?
Жодо спря. Седна на една пейка, свали торбата си и започна да разглежда шишето, като го вдигна срещу слънцето. Моментът се стори на Брежак подходящ за действие и той започна да се приближава. Беше разтворил чадъра си и прикриваше лицето си с него. Когато дойде на три крачки от пейката, затвори чадъра и скочи, без да се притеснява от минувачите. За миг грабна бутилката и хукна да бяга по улицата, която водеше към укрепленията.
Всичко беше изпълнено с удивителна бързина. Жодо, слисан от изненадата, грабна торбата си, но я остави обратно на земята. Не знаеше какво да прави, а и с този товар едва ли можеше да настигне Брежак. Марескал се оказа по-съобразителен. Очаквайки нападението, той бързо слезе на брега и се затича зад беглеца. Раул направи същото. Останаха само трима съперници.
Като истински шампион, Брежак тичаше, без да се обръща. Марескал мислеше само за човека пред себе си и не се досети да хвърли поглед назад. В тази ситуация Раул нямаше нужда да се крие.
След десетина минути Брежак стигна до Териеската врата. Близо до трамвайната спирка множество пътници чакаха трамвая и той се смеси с тях. Марескал стори същото. Блъсканицата беше толкова голяма, че той без усилие успя да измъкне бутилката от джоба на Брежак, без той да усети. Комисарят се възползва от това и си плю на петите.
— Моите хора — засмя се Раул — работят за мен, като се елиминират последователно един-друг.
Брежак беше забелязал кражбата и с отчаяни усилия успя да се пребори с тълпата и да слезе от трамвая. След това бързо се втурна след Марескал.
Беглецът тръгна по преките улички на булевард Терн. Движеше се бързо като луд. Когато се спря на булевард Ваграм, едва дишаше. Лицето му беше цялото в пот. Вените му бяха издути до пръсване. Нямаше повече сили. Спря, избърса се и тръгна по-бавно. Купи си вестник, с който уви бутилката. Сложи я подмишницата си и тръгна, залитайки като пиян. От брадата му се стичаха капки пот.
Малко преди да стигне площад Етоал, един господин с големи тъмни очила препречи пътя му. Той идваше от срещуположната страна и без да каже нито дума, духна цигарен дим в лицето му.
Комисарят ококори очи и измънка:
— Кой сте, какво искате от мен?
Трябваше ли да пита? Сигурен беше, че е третият съучастник, любовникът на Аврелия и вечният неин приятел и закрилник. Човекът, който му се струваше като самия дявол, протегна ръка към бутилката и каза със шеговит тон:
— Хайде, бъдете любезен, господине. Възможно ли е комисар от вашия ранг да се шляе с бутилка в ръка?
Марескал не се и опита да се противопостави. Беше неспособен да реагира срещу този човек. Парализиран напълно — без да се съпротивлява, той остави Раул да вземе спокойно бутилката.
В този момент пристигна и Брежак. Той едва дишаше и нямаше сили нито да се хвърли върху похитителя на шишето, нито да попита Марескал кой е той. И двамата като поразени от гръм гледаха господина с тъмните очила, Той спря едно такси, качи се в него и им махна от прозореца за сбогом.
Като се върна вкъщи, Раул спокойно разгледа бутилката. Беше от еднолитровите, които се използват за бутилиране на минерална вода. Направена беше от непрозрачно, черно стъкло и нямаше тапа. Етикетът беше силно зацапан, но на него можеше да се прочете надпис с големи букви:
Под него имаше множество редове с по-дребни букви, които дешифрира с голяма трудност. Ясно беше, че се отнасяха за химическия състав на Жуванската минерална вода:
Сода бикарбонат… 1,349 г
Калциев бикарбонат… 0,435