Госпожицата със зелените очи
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
— Сега какво ще правиш? — прекъсна я Брежак.
— Ще трябва и двамата да се скрием. Има неща, които могат да бъдат изтълкувани и във ваша вреда. Например някои лични истории.
— Ти си луда! — каза безпомощно Брежак. — Нищо не е имало и не се страхувам за себе си.
Въпреки че отхвърли съмненията й, той я хвана и я завлече към стълбата. Тя се съпротивляваше с всички сили.
— Не трябва да се плашим. Той ще дойде, ще избяга и ще ни спаси. Защо не го почакаме?
— От ареста няма никаква възможност да избяга.
— Сигурен ли сте? Боже мой, какъв ужас!
Аврелия не знаеше какво да предприеме. В главата й се въртяха страшни мисли. Страхът от Марескал я вцепеняваше. Очакваше всеки момент комисарят да дойде с белезници в ръце и да я арестува.
Опасенията на втория й баща я накараха да вземе решение. Изтича до стаята си и се върна веднага с пътническа чанта в ръка. Брежак също се беше приготвил. Двамата имаха вид на престъпници, за които единствената възможност е бягството. Те слязоха по стълбите и пресякоха преддверието.
В този момент се позвъни на вратата. Вече е много късно — каза Брежак.
— Може би е той — каза тя с надежда в гласа.
Аврелия мислеше за приятеля си от терасата на манастира. Той се беше заклел, че никога няма да я изостави и тя му вярваше.
Позвъни се отново.
Старият слуга излезе от кухнята.
— Отвори — заповяда му шепнешком Брежак. Отвън се чуваше шепот и шум от множество обувки. Някой почука силно.
— Отвори — повтори Брежак.
Слугата се подчини.
Пред вратата стоеше Марескал, а зад него бяха наредени тримата му помощници.
Аврелия се облегна безпомощно на стената.
— Боже мой, не е той!
Брежак се изправи пред своя подчинен.
— Какво желаете, господине? Бях ви забранил да идвате тук.
Марескал отговори усмихнато:
— Идвам по заповед на министъра, господин директоре.
— Заповед, която се отнася до мен?
— До вас и госпожицата.
— Тази заповед ви принуждава да прибягвате до помощта на трима души?
Марескал се засмя.
— Те се разхождаха случайно край вас, но ако ви е неприятно, мога да ги отпратя.
Той влезе и видя двата куфара.
— Виждам, че сте се приготвили за малко пътешествие. Ако бях закъснял с няколко минути, можеше мисията ми да пропадне.
— Господин Марескал — произнесе твърдо Брежак, — ако имате да изпълнявате някаква задача, направете го незабавно и то тук, на вратата.
Комисарят се наведе и сурово каза:
— Без глупости и скандали, Брежак. Още никой не знае нищо, дори и хората ми. Елате да се разберем в хола ви.
— За какво става въпрос, господине?
— За нещо, което е от голяма важност за дъщеря ви. Може би тя ще ви даде някои обяснения и е по-добре това да стане без свидетели. Нали, госпожице?
Бледа като смъртник, Аврелия стоеше като вцепенена. Изглеждаше, че ще припадне. Брежак я подкрепи и каза:
— Елате да се качим горе.
Аврелия се остави да я водят. През това време Марескал нареди на хората си:
— Не мърдайте от преддверието и не пускайте никой да влиза или излиза. Вие, слугата, влезте обратно в кухнята. Ако чуете шум в хола, Совину веднага да дойде на помощ. Ясно ли е всичко?
— Ясно е — отговори Лабонс.
— Да не направите някоя грешка?
— Няма, господине. Добре знаете, че не сме ученици и имаме опит в тези работи. Ще бъдем готови за действие.
— И срещу Брежак, нали?
— Разбира се.
— Забравих бутилката… Дай ми я Тони! — Марескал взе кутията, в която беше опакована бутилката, и бързо се изкачи по стъпалата. Влезе като господар в кабинета на Брежак. Това беше успех за него. Само преди няколко месеца го бяха изгонили оттук. Държеше се като победител. Разхождаше се с тежки стъпки и разглеждаше закачените портрети на стената.
Брежак се опита да протестира, но Марескал го постави веднага на мястото му.
— Безполезно е, Брежак. Не знаете какви козове имам срещу младата госпожица, а следователно и срещу вас. Когато ви станат известни, вярвам, че ще ми се подчините.
Застанали един срещу друг, двамата неприятели се гледаха с омраза. И у двамата тя бе породена от болни амбиции и най-вече от съперничеството на чувствата им към една и съща жена. Аврелия чакаше, седнала на един стол до тях.
Марескал забеляза с удивление, че тя се беше съвзела. Беше все още бледа и отпаднала, но нямаше вече вид на безпомощна жертва. Широко отворените й очи, от които течаха сълзи, гледаха втренчено. За какво ли мислеше тя в този момент. Понякога, паднал на дъното на пропастта, човек се съвземаше. Очакваше ли милост от Марескал или имаше някакъв план за спасение?