Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Как сте, госпожо Грей?
- Тъжна съм. Не искам да се прибираме - отвърнах. - Искам да те имам само за себе си.
Той хвана ръката ми, вдигна я до устните си и сладко целуна пръстите ми.
-И аз.
- Но? - Не го каза това „но“, но можех да го чуя в двете кратки думички.
- Какво „но“? - намръщи се той. Очевидно се правеше, че не разбира. Наклоних глава на една страна и цялото ми тяло и лицето ми казваха: ,Дакам, кажи ми“. Бях усъвършенствала това изражение много добре през последните няколко дни. Той въздъхна, свали вестника и каза:
- Искам този подпалвач да бъде хванат и изритан от живота ни.
Това вече звучеше доста резонно, но като цяло се изненадах
от откровението му.
- Ще обеся Уелч за топките, ако допусне това да се случи отново.
Потръпнах от заканителния му тон. Той ме изгледа така, че се
зачудих дали ме предизвика да му възразя или... какво? И за да разведря атмосферата, направих единственото, за което успях да се сетя - вдигнах апарата и го снимах.
- Сънчо, у дома сме - шепнеше Крисчън в ухото ми.
- М? - Не исках да излизам от красивия си сън - Крисчън и аз на пикник, легнали на одеяло в Кю Гардънс. Бях много уморена. Пътуването беше изсмукало всичките ми сили. Макар и в първа класа, не бяхме лягали от осемнайсет часа. Бях загубила представа за време, за място... Той разкопча колана ми и ме понесе на ръце. Това вече ме разбуди.
- Мога да ходя - изроптах сънено.
- Трябва да те пренеса през прага.
Увих ръце около врата му.
- Трийсет етажа нагоре? - Погледнах го и се усмихнах предизвикателно.
- Госпожо Грей, мога със задоволство да отбележа, че сте качили малко кила.
- Какво?
- Така че, ако нямате нищо против, ще използваме асансьора.
- Той присви очи, но знаех, че се шегува.
Тейлър отвори вратата на лобито на „Ескала“ и се усмихна.
- Добре дошли, господин Грей, госпожо Грей.
- Благодаря, Тейлър - каза Крисчън.
Тейлър кимна и тръгна към аудито, където Сойър чакаше, седнал зад волана.
- Какво значи това? Как така съм качила кила? - Изгледах го възмутено.
Крисчън се усмихна, стисна ме по силно до гърдите си и ме пренесе през лобито.
- Не много - увери ме, но сякаш мислеше за друго.
- Какво има? - Опитах се да контролирам тревогата в гласа ми.
- Просто си си върнала теглото, което загуби, след като ме напусна - каза той тихо и натисна копчето на асансьора.
Внезапната му тревога за мен, за нещо, което вече беше зад нас нещо, останало в миналото, ме трогна. Прокарах пръсти по лицето му, зарових ги в косата му и го придърпах към себе си.
- Ако не си бях тръгнала тогава, щеше ли да си сега тук, с мен, такъв?
Погледът му се разтопи. Очите му имаха цвят на сив облак. Усмихна се с онази усмивка, срамежливата, която ми бе станала любима.
- Не - отвърна и ме внесе в асансьора. - Не, госпожо Грей, не бих. Но щях да знам, че мога да те пазя, защото никога нямаше да ме предизвикваш и да ми се противопоставяш.
Каза го така, сякаш съжаляваше... По дяволите!
- Обичам да те предизвиквам - опипах почвата.
- Знам. И това ме прави невероятно щастлив! - Очите му грейнаха, но лицето му остана някак замислено.
„О, слава богу!“
- Въпреки че съм дебела? - прошепнах.
- Да, въпреки че си дебела - засмя се той и ме целуна страстта. Впих пръсти в косата му, езиците ни бавно и нежно се галеха и танцуваха еротичен танц. Когато асансьорът спря пред апартамента, и двамата бяхме останали без дъх.
- Невероятно щастлив - повтори той. А после усмивката му потъмня, очите му се промениха - бяха полупритворени и изпълнени с обещание за нещо сладко и еротично. Той тръсна глава и ме понесе през фоайето.
- Добре дошла у дома, госпожо Грей. - Целуна ме отново, този път по-кратко, и ми се усмихна с патентованата си гигаватова усмивка „Крисчън Грей“, а очите му танцуваха от радост.
- Добре дошъл у дома, господин Грей. - Сърцето ми грейна в очите, по моя си начин, с моята радост.
Мислех, че ще ме пусне, но той ме пренесе през фоайето, по коридора, в голямата стая и към кухнята, където ме остави на плота. Краката ми увиснаха във въздуха. Той извади две чаши от шкафа в кухнята и бутилка охладено шампанско от хладилника
- любимото ми „Болеже“. Отвори ловко бутилката, наля бледорозовото шампанско в чашите и ми подаде едната. Взе другата, леко разтвори краката ми и се настани право между тях.
- За нас, госпожо Грей.
- За нас, господин Грей - прошепнах и се усмихнах срамежливо. Чукнахме се и отпихме.
- Знам, че си изморена - каза той тихо и потърка носа си в моя, - но наистина ми се ще да те заведа до леглото и да... не спим. - Целуна ъгълчето на устата ми и продължи: - Това е първата ни нощ у дома и ти си вече само моя. - Гласът му заглъхна, докато целувките му бавно се спуснаха по шията ми.