Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
38
— Не чу ли какво каза докторката? Най-малко още седмица не бива да излизам от къщи. — Дарко издърпа завивката над главата си. Гаврил се зае да подрежда разхвърлените по столовете дрехи.
— Ако слушаш всичко, каквото говорят жените, вечно ще си на легло. — Той отметна одеялото от вкочанясалото тяло на момчето и отвори широко прозореца. В стаята нахлу влажен леден въздух.
— Самият ти настояваше да съм на специален режим, забрави ли? — Дарко потрепери и придърпа отново завивката към брадичката си.
— Не искам да те тревожа, но изглеждаш удивително здрав. Мисля, че само си измисляш поводи, за да отървеш дневната дажба работа във фермата.
— Няма такова нещо — сопна се обидено младежът. — Знаеш, че винаги пристигам в градините преди теб.
— Знам. Затова ставай, че времето не чака.
Дарко се размърда под юргана.
— Защо не поразбуташ оня приятел Роко? Така и така не прави друго, освен да се излежава, да изпразва чиниите и да се мотае в краката ни.
Гаврил спря да подрежда вещите и се надвеси над леглото.
— Точно затова си ми необходим. За да покажеш на оня приятел как действат мъжете.
Дарко опули очи.
— Наистина ли си намислил да го влачиш със себе си?
Гаврил се усмихна.
— Намислил съм нещо още по-вълнуващо. Ставай и ще видиш!
Дарко тръсна глава.
— Не искам да виждам.
Гаврил протегна ръка и разроши косата на момчето.
— Смятам, че е време да му дадем един добър урок. Нека види с колко труд се вади хлябът.
Дарко сбръчка нос.
— За какво му е да гледа. Баща му е милионер. Чух го да раздува пред онзи Тучи за яхти и поршета.
— Остави го да разправя каквото си иска. Важното е да проумее, че в живота нищо не идва даром.
Дарко въздъхна и се изправи.
— Грешен човек си избрал, старче. Уроците ти ще отидат на вятъра. — Дарко измъкна от гардероба избелял панталон и широка ленена риза.
— Само да се измия и идвам. — Той завлачи крака към банята. Спря на прага, извърна глава и вдигна показалец.
— Ти ще обясниш на докторката, че си ме заставил да участвам в това блудкаво представление. Да не си мисли, че не давам пет пари за съветите й.
— Не бери грижа — махна с ръка баща му. — С докторката ще се оправя лесно.
Дарко го изгледа с присвити очи. Баща му не правеше изключение. Както всички мъже в селото, Гаврил Герев също беше готов на какво ли не, за да се докосне до изкушението, наречено Найла Фурера.
39
Герасим Делийски проклинаше мига, в който Гълъбина Гъдева се върна да живее в родния край. Представяше си, че без психоложката животът в околността би бил значително по-прост. По-неподправен, по-естествен и значително по-здравословен. Тази жена тровеше въздуха с присъствието си. А беше дошла с намерението да лекува.
Всъщност, Гълъбина правеше всичко друго, само не и да възцарява мир в объркания свят на човешките души. Оценките й за околните бяха сурови, безкомпромисни и злъчни. Съветите й съдържаха свръхдоза назидателност. Затова и хората я избягваха. Двоумяха се, преди да почукат на вратата й. Изпитваха колебания, когато се налагаше да потърсят помощта й.
Герасим измъкна цигара от кутията върху скрина и поднесе огънчето към лицето си. Всмукна продължително и лютивият дим нахлу в дробовете му.
Тази жена олицетворяваше злото в най-чистия му вид. Тласкаше самия него към порока. Действаше задкулисно, подло и подмолно. Точно така постъпи и тази вечер. Изчака сънят да го навести и размаха пръчката. Като вещица, която не може да се побере в кожата си, когато наоколо цари спокойствие, любов и разбирателство.
Лейтенантът изтръска пепелта и разтърка очи. Вместо да ги изкоренява, Гълъбина Гъдева сееше в душата му корените на съмнението. Семената, които пръскаше, бяха отровни. Кълновете им го задушаваха като бурени, които избуяваха и не му разрешаваха да диша.
Делийски се разкашля и издърпа нервно крилото на прозореца. Стрелите на тази жена попадаха точно в целта. Караха го да се съмнява, да търси отчаяно отговори, да се гърчи от безсилие.
Лейтенантът захвърли цигарата върху плочите на двора. Гъдева беше злият демон, който се стремеше да го унищожи. Да скрие светлината, да смаже надеждата, да потъпче усилията му. Той блъсна крилото и стъклото издрънча.