Пророчеството Венеция

Бившето уважавано седалище на венецианския хайлайф, сега е хипарска комуна. Добре поддържаните навремето морави са буренясали и запуснати. Единственият намек за богатство са охранителите с черни униформи, които патрулират в имението.

Те завършват смяната и се прибират в грозната сива кабина, заобиколена от кипариси в задната част на имението. Изглеждат в добро настроение.

– Още един ден мина – още един чек в банката – отбелязва Антонио Матераци. Подпира се на вратата и пали цигара.

Четиримата мъже в съблекалнята, включително началникът им, го мислят за останал без работа рекетьор от Ливорно. Никой не подозира, че истинското му име е Павароти и е полицай. Лука, прекият му началник, който му даде работата, е добродушен здравеняк и явно го хареса – може би вижда в мускулестия младеж нещо от себе си на млади години.

– Антонио, ела да хапнеш с нас – провиква се той, докато се мъчи да си върже обувките, приведен над голямото си провиснало шкембе, което сега няма търпение да напълни. – Спумони прави най-хубавите тортелини във Венеция. Ела с нас.

Антонио издишва цигарения дим и махва леко:

– Някой друг път. Благодаря за поканата, но днес обещах на новата ми приятелка да се видим...

Марко, мъж с лице на невестулка – вторият в йерархията на отряда, размахва дългия си показалец и се ухилва:

– Ахааа! Знам много добре какво си ѝ обещал! – Свива татуираната си длан в юмрук и я стоварва под бицепса на другата ръка, която изправя нагоре – познат жест. – Защо ти е притрябвало да ядеш паста със стари песове като нас, когато можеш да хапнеш младо ярешко?

– Стига, Марко! Свиня такава. – Лука му хвърля суров командирски поглед. Обръща се пак към Павароти и изражението му става бащинско. – Друг път тогава, Тонио. Запомни, до края на седмицата смяната ти е сутрин – дванайсет часа работа, дванайсет часа почивка. Ясно?

– Si. Va bene3. Ще запомня.

Антонио вдига палец, за да покаже, че всичко ще е точно, и насочва вниманието си към цигарата, докато другите се изнизват към чакащото водно такси.

Комуната е разположена в средата на острова и има четири основни кея за лодки, като главният е близо до постройката на охраната. Водата от лагуната е вкарана в няколко канала около и през острова. Множество мостове с изящни дъги кръстосват тези канали, водейки към пътеки и горички, садени преди столетия.

Полицаят под прикритие изчаква водното такси да се отдалечи, хвърля фаса в металната кофа и тръгва небрежно покрай северната стена на имението. Ако е преценил правилно, Фернандо, пазачът от нощната смяна, сега е точно в противоположния край на острова. Има около половин час за разучаване, преди двамата да се срещнат.

Антонио вече е забелязал, че стените са снабдени с нощни камери срещу вандали и дневни камери с приспособления против слънчеви отблясъци. Учебната смяна, която му организираха, за да се запознае с функционирането на системата за наблюдение и архива от видеофайлове, му бе достатъчна да забележи няколко пропуска. Не фабрични дефекти – нищо подобно. Прецизната германска система „Моботикс Ай Пи“ е една от най-добрите в света. Грешката, която Антонио забелязва, е човешка. Хората на Марио не са нагласили добре всички ъгли. Четирийсет камери с припокриващи се видими полета следят четирите дълги стени и околните външни и вътрешни райони. Видеосистемата на южната стена обаче, точно срещу комплекса на охраната, изглежда зле организирана за експертното му око. Тя не покрива голям участък от територията на имението. По-точно, пропуска не самото имение, а достъпа до него по вода и сградата зад него – района, в който изрично са му забранили да стъпва – хангара за яхти.