Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
– Е, млади гадателю, как се случи да пострадаш толкова тежко? Носят се слухове, че си се ослепил в свещената горичка. Такива приказки сериозно вредят на репутацията ти и на задачата, която ти поставих.
Тевкър подбира думите си внимателно:
– Хората никога не се интересуват от цялата истина. Вярно е, че в свещената горичка пострадах от огъня, който накладох. Но нараняванията ми са единствено по волята на боговете.
Кави и Песна се споглеждат тревожно.
– Но хората не знаят – продължава Тевкър, – че отидох там, за да изпълня твоята заповед, и че преди да бъда наказан, ми бе разкрито защо трябва да изстрадам тази болка.
– Какво говориш, младежо? – Песна се навежда над него. – Не съм човек, който обича загадките. Ако имаш божествено послание към мен, кажи го веднага.
Тевкър отговаря с равномерен глас:
– Преди една могъща сила да ме повали в пламъците, боговете насочиха очите ми към храма. Казаха ми, че са разгневени, защото си спрял работата за завършване на техния дом, за да увеличиш добива в мините. Причиниха ми това, за да ме накажат за твоята недалновидност.
Песна поглежда Кави и вижда тревога в очите му.
– Прощавам ти за наглото поведение само защото си болен – казва той на гадателя. – Ако това е дело на боговете и те предават желанията си чрез теб, кажи ми какво трябва да направя, за да ги умилостивя.
Тевкър успява да се усмихне леко:
– Храмът трябва да бъде завършен и да им бъде засвидетелствана полагащата им се почит под формата на дарове и жертвоприношения. Ако задоволиш боговете по този начин, те ще ме възнаградят, като ми върнат зрението, и ще ти осигурят мира и благоденствието, които толкова много искаш.
– Ами ако не бъдат задоволени? – пита Кави.
Тевкър не вижда двамата мъже, но усеща тревогата им.
– Ако боговете не бъдат задоволени, аз ще остана сляп. И върху теб и всичко, което ти е скъпо, ще се стовари най-ужасното отмъщение.
20
В НАШИ ДНИ
ВЕНЕЦИЯ
Том и Тина вечерят в ресторантче, известно само на местните жители – от онези, които авторите на туристически пътеводители запазват в тайна от читателите си. Тя изчаква келнерът да се отдалечи, преди да продължи:
– Е... – усмихва се гузно, – надявам се, не ти е неприятно, че говоря за това, но наистина ли аз съм ти първата?
Той вдига поглед от спагетите с миди и се преструва, че не разбира:
– Първата каква?
– Знаеш... – Тя разрязва своя стек пицайола и прошепва малко по-силно, отколкото е необходимо. – Първото ти пълно сексуално причастие?
Том отпива глътка изстудено бяло вино и я поглежда неодобрително:
– „Секс“ и „причастие“ са думи, които изобщо не си подхождат.
Тя вдига вежди:
– О, не знам, представям си те с дълго пурпурно расо, без нищо отдолу, а аз коленича пред теб и...
– Престани! – Той вдига предупредително ръка. – Дори не си го и помисляй. Ти си много извратено момиче.
– Господинчо, дори не подозираш колко! Аз съм журналистка, извратена съм по рождение – оправдава се тя, като се усмихва леко. – Но ти не отговори на въпроса ми.
Том смутено разклаща чашата.
– Да. – Поглежда я. – Ти беше първата.
– Хм. – Тя одобрително накланя глава.
– Това хубаво „хм“ ли беше, или лошо „хм“?
– По-скоро „ехааа, хм“.
– Ехааа, хм? Никога не са ми казвали „ехааа, хм“ досега.
– Сигурно защото досега не си правил секс.
– Ааа, ясно.
– Е, опиши го. Как беше като за първи път?
Том оставя приборите с престорено раздразнение.
– Еее, стига! Не ме мъчи. Нали и ти си имала първи път. Знаеш как е!
– Беше много отдавна. – Тя се подсмихва, вдига чашата си, като я държи с два пръста за столчето, и златистата течност проблясва на лампите. – Всъщност сега си спомням – беше ужасно. Адски болеше и си мислех, че няма да го правя никога повече.
Том я поглежда смаяно.
Тя отново се усмихва:
– Надявам се, че за теб не беше толкова лошо.
– Не. Не беше никак лошо.
Тя се преструва на засегната:
– Очарователно. Досега не ми бяха казвали „не беше лошо“.
Той най-сетне разбира. Тук става дума за емоция. За чувства. За общуване. За изграждане на връзка. За духовната страна. Единственото нещо, от което той би трябвало да разбира, а сега направи гаф.
– Извинявай. Предполагам, че съм адски зле в тези неща. – Замълчава и я поглежда, за да се увери, че и тя го гледа; взира се в очите ѝ, прозореца към душата. – Тази нощ с теб... Сексът с теб... това е нещо, което никога, никога няма да забравя.