Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Антонио върви близо до стената. Толкова близо, че почти се отърква в бръшляна, който е впил розови стъбла в бялата мазилка. Хангарът е първи в списъка му с неща, които трябва да провери. Ако през острова се прекарват наркотици, сградата сигурно е в центъра на тази дейност.
Когато стига до рампата, осъзнава, че да се разхожда из имението, няма да му е толкова лесно, колкото си мислеше по-рано. Той поглежда стените. Нощните камери не се виждат. Идеално. Ако той не ги вижда, значи и те не го виждат.
Не това обаче е проблемът. Каменната стена завършва с висока телена ограда с остра бодлива тел на върха.
Той се опитва да прецени. Дори ако успее да се покачи и да опази мъжкото си достойнство от острите като зъби на акула шипове, от другата страна ще му се наложи да скочи поне от три метра във водата. Опасно е. Най-малкото, може да си счупи глезена. Или по-лошо.
Да заобиколи не е по-лесно. За целта трябва да върви около километър до края на острова, после да се гмурне и да плува до рампата под вода, без да вижда нищо отгоре. С водолазен костюм и съответната подготовка, би го направил с удоволствие. Но не и с обикновени дрехи, неподготвен и в момент, когато очаква да се появи колегата му от охраната.
Антонио оглежда голямата дървена врата на хангара.
Със сигурност е заключена.
Дори да успее да стигне до нея, тези масивни дървени плоскости ще му създадат проблеми. Отвън има катинар, а отвътре вероятно са залостени с резе. Безнадеждна ситуация. Абсолютно безнадеждна.
Антонио се обръща и тръгва обратно в сгъстяващия се сумрак. Вече различава силуета на Фернандо в далечината – характерните криви крака, бавната и небрежна походка. Остава още около час, докато си отиде всяка дневна светлина и се наложи да прави обиколките с фенерче.
Високо над острата бодлива тел и изтърканата дървена врата един ръждясал ветропоказател се завърта леко, съживен от усилващия се западен вятър. Ако Антонио се беше вгледал по-внимателно, може би с бинокъл, би забелязал, че желязната глава на петлето е камера за двайсет и четири часово наблюдение, с филтър за нощно виждане, свързана не с контролната зала на системата „Моботикс“, а към по-малко и с по-ограничен достъп табло с монитори и записващи устройства в задната част на хангара. Монитори, пред които седи убиецът на Моника Видич.
2 Isola (ит.) – остров – б. р.
3 Да. Добре (ит.) – б. пр.
Capitolo XVII
666 Г. ПР. ХР.
РАВНИНАТА НА АТМАНТА
Кави и Песна са в лошо настроение, когато излизат от колибата на лечителя и се качват в чакащата отпред колесница. Ларт забелязва мрачното им държане, когато сяда до кочияша и удря с камшика гърбовете на четири от най-расовите жребци на Етрурия.
Колесницата е нова, но магистратът не е отбелязал този факт дори с една дума на одобрение. Ларт я е проектирал сам и лично е надзиравал построяването ѝ. Двойни оси, четири усилени колела с по девет спици и бронзов обков от всички страни. По-добра е от всичко, което бащата на баща му е мечтал да създаде.
Ларт поглежда назад и вижда двамата мъже, вглъбени в поверителен разговор. От онези разговори, в които той не е допуснат. Разговори, които го унижават.
Приемат го като част от оборудването си. Третират го като инструмент за причиняване на болка. Е, той има и други достойнства. Много повече, отколкото подозират. Повече, отколкото който и да е от тях някога ще има.
Колесницата се носи бързо сред нивя от ечемик и пшеница и Ларт се потапя в чувствата на ненавист и презрение. Всичко, докъдето ти поглед стигне, принадлежи на Песна. Под земята се намира богато сребърно находище, което магистратът разработва и превръща в скъпи украшения.
Колесницата спира и кочияшът слиза, мърморейки, за да отвори портата в оградата между нивите.