Пророчеството Венеция

Прекрасно е.

Най-красивата от всичките ѝ творби. Става ѝ жал, че трябва да я даде.

Тетия бавно почиства плочката. Слага я в задната част на колибата и усеща странно чувство в корема. Къркорене. Като глад. Само че по-различно.

Слага ръка върху корема си. Ако не греши, дори детето изглежда доволно, че е завършила релефа.

Тя покрива плочката с плат и започва да реже плодове за закуска. Замисля се за обичая, когато в селото някой се разболее, съседите да идват с малки подаръци като израз на подкрепа и пожелание за бързо оздравяване. Носят плодове, сокове, дори малки талисмани. Никой обаче не донесе нищо за Тевкър. Никой не мина да го види.

Ярки снопове слънчеви лъчи проникват в колибата и огряват лицето на Тевкър.

Топлината го събужда.

Той сяда в леглото и протяга ръце в търсене на жена си.

– Тетия!

В гласа му има нотка на паника.

– Тук съм. – Тя се приближава и погалва сплъстената му коса. – По-добре ли си? Тази нощ спа дълго и дълбоко. Ако не издаваше звуци като мечешко ръмжене, щях да те помисля за мъртъв.

Той се усмихва и вдига ръце към главата си, близо до мястото, където тя го докосва.

– Чувствам се укрепнал. – Превръзките му са се разхлабили и компресът е паднал. – Но очите ми щипят, сякаш са пълни с пясък.

Тетия вижда, че превръзката се е разместила и зениците му са открити. Той гледа право към нея.

Но не вижда нищо!

Тя се приближава. Търси знак, че я е познал. Нищо.

Тевкър усеща нещо. Може би мълчанието ѝ. Може би някак прочита мислите ѝ.

– Какво правиш?

– Нищо, мили – отговаря тя, като преглъща гузно. – Превръзката се е разместила. Легни да я наглася.

Тевкър се подпира на лакът и ляга.

Тетия сипва вода в една купа и с парче вълна внимателно избърсва коричките от клепачите и очите му. Възсяда бедрото му и за момент и двамата си спомнят последния път, когато правиха любов. Той се усмихва и Тетия усеща как членът му се втвърдява под нея. Той протяга ръка и докосва висящата като завеси коса.

– Благодаря ти, мила моя. Благодаря, че си до мен и не ме изостави. Онзи ден си помислих, че си решила, че щом боговете са ме зарязали, и ти трябва да го направиш.

– Шшшт! – Тя поставя пръст пред устата си. – Не говори така.

Тевкър замлъква. Пръстите му замръзват като ледени висулки във водопада на косата ѝ.

Тя се навежда и целува пресъхналите му устни. Навлажнява ги с езика си и той тихо изстенва.

Тетия бавно съблича дрехите си и започва да целува гърдите и пениса му. Сега ще се люби с него. Бавно. Нежно. А после ще му каже. Ще му каже, че трябва да отиде при Песна.