Пророчеството Венеция

– Аз съм Кави, благороден другар на магистрата Песна. Идваме за съпруга ти, Тевкър.

Тетия замята косата си назад и поглежда тъмнокосия, строен непознат.

– Тевкър не е тук. Лежи в къщата на Лартуза Лечителя.

Забелязва, че Кави не е сам. Магистратът стои зад него. Тя се изправя и изтупва туниката си.

Песна кимва:

– Аха, скулпторката. Какво майсториш?

Тя се опитва да скрие релефа от него.

– Нищо особено. Нахвърлям някои груби щрихи. Не е достойно за благородния ти поглед.

– Остави аз да преценя това.

Тетия не се отмества.

– Имам много красиви вази, релефи, статуи, урни. Подредени са отзад, при пещта. За мен ще бъде чест да ти ги покажа.

– Искам да ми покажеш това, което се опитваш да скриеш. – Песна я избутва настрани. – Кое произведение на изкуството е толкова важно, че работиш върху него, докато мъжът ти лежи на пода в колибата на лечителя? Коя муза е толкова могъща, че те кара да твориш, когато трябва да бъдеш до него?

Магистратът се навежда да погледне. Вижда пищните форми на релефа и коленичи.

– Я гледай, колко е красиво! – Протяга ръка. – Много красиво!

– Не пипай! – Тетия веднага осъзнава, че поведението ѝ не подобава на нейното положение. – Моля те, господарю, умолявам те! Не е завършено още. Ще се счупи, ако го вдигнеш, а искам да бъде изненада за съпруга ми.

Песна не докосва релефа, но го оглежда от всички ъгли.

– Рядка изработка. Може би уникална. Ти имаш талант, момиче. – Вдига глава и поглежда Тетия в очите. – Забелязвам много сюжети в това интуитивно произведение. Обясни ми какво изразява.

Тетия се подвоумява.

– Хайде, момиче, нямам цял ден на разположение.

– Това са видения.

– Видения ли? – Това явно го заинтригува. – Невероятно. Завърши го. И нека е готово скоро.

Кави се навежда да види по-добре. Той не споделя любовта на приятеля си към изкуството и не вижда нищо впечатляващо.

– Не съм специалист – отбелязва той, – но не мисля, че това е най-жизнерадостният подарък, който можеш да направиш на съпруга си.

– Така е – съгласява се Песна, като се изправя и изтръсква коленете си. – Не е подходящо за болен човек. Когато го завършиш, аз ще го купя.

– Не мога да ти го продам – възразява Тетия. Сърцето ѝ затуптява тревожно. – Съжалявам. Не е правилно да продавам нещо, което съм направила за мъжа си. Какво биха си помислили за мен боговете?

Песна плясва с ръка скритото под скъпите дрехи рамо на Кави.

– Умно момиче, как мислиш? – Обръща се пак към Тетия: – Дойдох да кажа на съпруга ти, че вече не е пригоден да бъде наш нецвис. Че ослепяването му е знак за неблагоразположението на боговете и че след завършването на храма той и жена му – тоест ти – трябва да потърсят пасбища извън границите на нашето селище. Но това – посочва глинената плочка – е най-удивителното произведение на изкуството, което съм виждал. Домът ми е пълен с красиви, оригинални и куриозни неща – най-редките произведения от гръцки и етруски майстори – и мястото на този релеф е там. Самият ти съпруг ме посъветва да се сдобия с повече произведения с духовни сюжети. – Песна отново се навежда, за да хвърли финален поглед на релефа. – За мен това е положителен знак от боговете – знак, че създателката му и нейният съпруг трябва да останат близо до мен. Под моята закрила. Под мое покровителство.