Пророчеството Венеция

Лартуза ядосано почесва раздърпаната си като птиче гнездо бяла коса, плавно преминаваща в дълга сплъстена брада. Размества разни делви, големи и малки, някои – толкова стари, че не си спомня какво е сложил в тях.

– Ааа! Сетих се!

Беззъбата му уста се разтегля в усмивка. На по-малко от крачка от мястото, където седят родителите на Тевкър, дошли да бдят над сина си, има малка, тясна амфора. Едната ѝ дръжка е счупена. Няма никаква украса, но явно се използва често и е покрита с мазни отпечатъци от пръсти.

– Сега си спомням, тук я сложих – близо до Тевкър, за да не я объркам с другите лекарства.

– Жалко, че нямаш отвара срещу забравяне – шегува се Венти.

Жена му дяволито го сръгва с лакът:

– Тогава, мъжо, щеше да вземеш от Лартуза голяма делва за себе си.

Старият знахар вдига амфората, сякаш е съкровище с олимпийско значение.

– Това е най-хубавото масло от вълча ябълка. – Поглежда към полиците с мехлеми, отвари и билки. – Последното, което имам... мисля.

Подава амфората в набръчканите ръце на Ларция – кръглолика, топчеста жена с коса, почти толкова бяла, колкото неговата.

– Маслото трябва да се втрива изключително нежно, като с перце. Разстилай го върху раните, после го избърсвай по-леко, отколкото слънцето целува облачетата.

Венти се оглежда.

– Лартуза, знаеш ли къде е Тетия?

Знахарят поклаща глава:

– Каза, че трябвало да свърши някаква работа.

– В дома на съпруга си е – отговаря непознат глас. – Извинявайте за безпокойството, аз съм Кави, съветник на благородния Песна.

Магистратът влиза веднага след него и заявява:

– Идваме да видим нашия гадател. Да му пожелаем скорошно оздравяване.

Венти се изправя като стена. Той е с цяла глава и повече по-висок от всеки друг в стаята. Бивш етруски воин, той е отвоювал земите и свободата си с храброст. Сега интуицията му подсказва, че новодошлите са по-скоро врагове, отколкото съюзници.

– Много сте милостиви, благородни приятели – казва той. – Но би било достатъчно, ако просто бяхте пратили някого. Боя се, че синът ми е прекалено болен, за да оцени посещението ви подобаващо.

– Добре съм, татко – промълвява Тевкър от импровизираното легло.

Кави поглежда Венти предизвикателно:

– С твое позволение, може ли да поговорим насаме с нашия гадател?

Бащата на Тевкър се обръща към Песна:

– Защо в такъв момент толкова спешно искате да говорите със сина ми? Не виждате ли, че има нужда от почивка?

– Няма да се бавим. – Магистратът пристъпва една крачка към него. – Имаме неотложна работа, която трябва да обсъдим – за съвсем кратко и насаме. – Усмихва се любезно и потупва стареца по ръката. – Колкото по-бързо започнем, толкова по-скоро ще си тръгнем.

Лартуза се покашля и махва на родителите на Тевкър към вратата:

– Може да ми помогнете да набера билки от градината. Трябват ми мащерка, огнивче и корен от тинтява, за да направя чай, който ще ускори излекуването му.

Венти и Ларция излизат неохотно. Кави и Песна се настаняват от двете страни на Тевкър. Магистратът проговаря първи: