![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Отровен с Тъмнина. Ужасен край.
Но как?
Лек полъх на въздуха галеше лицето му и Алан вдигна глава, изправи се и забеляза тесен отдушник на тавана. Стигаше до дъното на тясна шахта. Невъзможно беше да се избяга оттам. В отвора трудно можеше да се пъхне ръка и само дете можеше да пропълзи в шахтата.
И все пак…
— Знае ли някой откъде идва тази шахта? — попита Алан.
— От един малък заден двор — отвърна един от тъмничарите от прага на килията.
— Пазен ли е?
— Не… Не мисля — каза тъмничарят, уплашен да не би да трябва да поеме последиците от грешка, която дори не разбираше.
— Идете да намерите главния палач — каза Алан.
— Сега ли? — учуди се Вард.
— Сега! — заповяда принцът по-сухо, отколкото му се искаше.
Въздъхна със съжаление, но не се извини и повече не каза дума, а зачака.
Главният палач — слаб мъж с кожена престилка, на чийто колан висяха остриета, куки и щипци — дойде скоро заедно с двама помощници. Почтително се поклони пред принца, любезен по обичая си, и каза тихо:
— Викали сте ме, месир?
Алан се обърна към Вард.
— Моля ви, затворете вратата.
Вард се подчини и остави тъмничарите в коридора.
— Този затворник е погълнал нещо — каза Алан на палачите. — Някакъв предмет. Намерете го.
Главният палач разбра и кимна, без да прояви ни най-малко колебание. Направи знак на подчинените си и тримата заедно сложиха изпадналия в безсъзнание затворник по гръб. Като си махна ръкавиците, той грижливо опипа стомаха му през ризата с глава, извърната настрани и поглед, зареян някъде далеч, сякаш искаше да се довери единствено на опитните си пръсти.
— Нищо — каза той. — Добре. Дръжте го здраво.
Помощниците се подчиниха, в това време той взе едно тънко острие, извито като сърп, което висеше на колана му. Сложи си ръкавиците, разкъса ризата на затворника отгоре до долу, после с уверено движение направи разрез в корема. Нещастникът изстена и се опита да се съпротивлява, докато го изкормяха, но нямаше нито сила, нито свобода, единият палач го държеше за глезените, а другият притискаше ръцете му скръстени върху гърдите.
Когато разрезът стана достатъчно дълъг, главният палач пъхна пръстите си в черните, димящи, вонящи вътрешности и започна да рови. Измъчваният напразно се опитваше да се бори. Отвори очи, обзети от лудост, проникнати от Тъмнината. Искаше да крещи, но успя само да се задуши с поток от гъста жлъч, който бликна изведнъж и накара палача, който му държеше ръцете, да извърне глава, за да не го оплиска в лицето.
Напълно безразличен към страданието, което причиняваше, главният палач се беше съсредоточил над това, което напипваше с върха на пръстите си. Накрая като че ли намери онова, което търсеше, зарови по-надълбоко във вътрешностите и извади, стиснал между палеца и показалеца си, нещо, което почисти с парче от ризата на затворника.
Главният палач се изправи и показа намереното, а в това време жертвата му хълцаше и изтощена предаде Богу дух.
— Внимавайте, месир. Не с гола ръка.
Но Алан и Вард за нищо на света нямаше да рискуват да пипнат това, което мъжът им показваше в дланта си, покрита с ръкавица. Вард вдигна фенера и те видяха едно черно топче, което изглеждаше поресто, сякаш отчупено от вулканичен камък.
Алан почувства как ледена пот се стича по гърба му.
Точно както очакваше, затворникът беше глътнал камък на Тъмнината. И тъй като няколко пъти беше претърсен, когато го заловиха, той не можеше да е у него — което всъщност щеше да е опасно, дори смъртоносно. Следователно му го бяха дали, след като беше затворен тук.
Погледът на Алан се насочи към тесния отдушник на тавана.
— Някой да излезе и да отиде до шахтата да говори в нея — каза той.
Алан излезе на двора с облекчение. Вард вървеше с него, и той също дишаше трудно.
— И сега? — попита той.
— Естеверис вече знае — отговори принцът. — Следователно и майка ми. Вече нищо не можем да направим, а те не могат да се занимават с това сега, тъй като трябва да присъстват на вечерята, дадена в чест на Ирдел.
Забелязвайки един слуга, който държеше коня му за юздата, Алан му махна да се приближи.
— В крайна сметка — каза той, като сложи крак на стремето — лошите маниери, които майка ми демонстрира по отношение на мен, имат предимството да ми дадат отличен претекст да не се връщам там. Хората ще си помислят, че и аз съм се отдал на лошото си настроение…
— Къде отивате? — попита Вард.
— Да видя брат ми. До довечера.
Алан пришпори коня.
Вард кимна и го загледа как се отдалечава, без да каже дума.