Алан и Ониксовата гвардия не участваха в шествието, което премина през Ориал.
Облечен в черната ризница, принцът го наблюдаваше от кралската трибуна, под един голям балдахин, опънат пред катедралата, посветена на Ейрал. Мястото му беше един ред по-високо от това на кралицата, която седеше малко назад, но се виждаше отвсякъде. Пълно неодобрение, тъй като майка му му отказваше не само честта да премине начело на своите черни гвардейци, но и дори да седи до нея. Но обичаят го изискваше. Мястото на принца беше вдясно или вляво от кралицата по време на официалните церемонии. Но този ден кралицата приемаше не принца, а капитана на Ониксовата гвардия. Така протоколните изисквания бяха спазени, а посланието беше от най-ясните.
Невъзмутим, Алан се питаше дали напразно не се беше опълчил на майка си и дали можеше да си позволи да запази командването на Ониксовата гвардия още дълго. Но на кого можеше да я повери? Несъмнено Рейк Вард щеше да е добър избор. За жалост, той вече беше отказал да поеме командването на мястото на Лорн и смяташе скоро да се оттегли — не беше напуснал черните гвардейци само защото те преживяваха труден период. Тогава кой друг? Сред новонаетите някои със сигурност можеха да бъдат капитани. С потеклото си Кай се радваше на известен престиж. Йериг притежаваше естествен авторитет, а Ройс имаше необходимия опит. Но никой не носеше цветовете на Ониксовата гвардия достатъчно дълго, за да може да се наложи. Самият Алан изобщо не се чувстваше на мястото си начело на черните гвардейци. Но му се струваше, че в отсъствието на Лорн никой — като се изключеше Вард — не го заслужаваше повече от него.
Ето защо беше устоял твърдо, докато кралицата не беше поискала настоятелно от него да остави Ониксовата гвардия. Това стана, когато се върна от замъка Лариан след провала на преговорите с Арканте, когато още не се знаеше дали Жал ще оживее от удара с меч, който беше получил. Тежестта на отговорностите му и на неуспехите му се прибавяше към тегобата на угризенията и чувството за вина върху раменете на Алан. Беше се провалил, беше недостоен за доверието, което му бе гласувано. Но нямаше да се откаже от обещанието, което беше дал на Лорн. Нямаше да позволи Ониксовата гвардия да изчезне и виждаше само един начин да успее — да остане начело на нея против и срещу всичко.
— Докога? — беше се ядосала майка му.
— Колкото дълго трябва, майко.
— Имам големи амбиции за теб. Ще предпочетеш ли дълга си на… капитан пред дълга си на принц?
— Не мисля, че са несъвместими.
— Както искаш…
Два дни по-късно Алан разбра, че средствата, определени за Черната гвардия, нямаше да бъдат подновени. Той беше принц на Лангър. Ползваше се от доходите на обширни имения и лесно можеше да издържа няколко полка от собствените си пари. Но по този начин кралската власт му даваше да разбере, че оттук насетне Ониксовата гвардия си беше само негова работа. Не му забраняваха обаче нито да я финансира, нито да я командва, което означаваше, че го изправят двойно пред отговорностите му, като при това го изолират. Ударът беше изигран толкова добре, че Алан подозираше, че Естеверис го беше измислил. Макар да нямаше властта да го направи, майка му несъмнено би предпочела да разпусне Ониксовата гвардия с риск да предизвика конфликт.
За сметка на това Алан беше убеден, че именно кралицата и единствено тя беше решила, че черните гвардейци няма да участват в преминаването на армията. Но не знаеше защо. Противно на това, което той смяташе, не ставаше въпрос за наказание, нито за заплаха, маскирана като публично унижение. Всъщност всичко беше решено набързо между Селиан и нейния министър в тайната на един будоар.
— Господарке, немислимо е принц Алдеран да бъде държан настрана от обсадата на Арканте.
— Разбира се. Но вие знаете, че цялото внимание трябва да бъде отдадено само на принц Ирдел.
— Как да го направим?
— За начало нека дадем на Алан само командването на скъпите му ониксови гвардейци. И да не му позволим да участва в парада.
— Така, тъй като принц Ирдел ще е единственият, когото народът е приветствал, ще бъде и единственият, когото народът ще укорява. Умело. Твърде умело.
![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
