Върховното кралство [Наследникът]

Преди пет века, когато Ониксовата гвардия беше на върха на славата си по време на царуването на първия Върховен крал, девет подобни кули се извисяваха над Ориал. Столицата се простираше върху десет хълма, като девет от тях обграждаха изцяло десетия, на който беше разположен огромния Кралски дворец, неговите павилиони, кули, градини, парка и езерото му. Като строги часови Черните кули показваха пред очите на всички защитата, която ониксовите гвардейци даваха както на краля, така и на Върховното кралство. Но малко след като ониксовите гвардейци бяха разпуснати, всички кули бяха изоставени, разграбени и разрушени.

Всички с изключение обаче на една.

Тази, която Лорн беше реквизирал и построил отново сам или почти сам.

Тази, в която беше оставен като мъртъв, обвит от пламъците, с изтичаща кръв.

Накрая тази, която Алан изцяло беше възстановил след пожара, така че сега тя се извисяваше по-гордо от когато и да било в сърцето на квартала на червените павета и приютяваше петдесетте рицари на Ониксовата гвардия. Все още имаше няколко скелета по кулата, тъй като някои от черните ѝ камъни бяха запазени — като предизвикателство, като обещание, отправено към онези, които мислеха, че ониксовите гвардейци можеха да бъдат победени.

Когато се прибра, Алан бързо слезе от коня и го повери на един коняр. Тъй като ониксовите гвардейци се готвеха да потеглят на път за обсадата на Арканте на другата сутрин, Черната кула беше изпълнена с оживление, шумове и ентусиазъм. Веднага се спуснаха към него и Алан трябваше да се заеме със задачите, които тегнеха върху него като капитан: да отговори на куп въпроси и да реши също толкова проблеми преди — най-накрая — да се намери в спокойствието на своите покои.

Разположени на последния етаж на кулата, преди това те бяха покоите на Лорн. Тъй като пожарът ги беше унищожил, Алан ги беше възстановил точно такива, каквито бяха. Строги и функционални, те не предлагаха никакъв комфорт, но Алан обичаше да се усамотява там, погледът му с удоволствие пробягваше по покривите на Ориал през кръглото прозорче на тихата му стая.

Свечеряваше се.

Нощта щеше да бъде ясна и лъчите на залеза огряваха ветропоказатели и прозорци, които заблестяваха, щом светлината паднеше върху тях.

Разкъсани облаци се простираха на хоризонта, примесени с пурпурни и оранжеви отблясъци. Яхнал бял змей, един кралски вестоносец мина и изчезна, като бавно направи завой зад една кула на Кралския дворец.

Алан се дръпна от прозореца, за миг огледа стаята си и се почувства уморен.

Онези, които се съмняваха в него, наистина ли грешаха?

В края на краищата Алан изобщо не се бе показал достоен за доверието, което му беше гласувано. Преговорите, които беше поискал и наложил с властта на Върховния крал? Бяха се превърнали в пълен провал и за малко не струваха живота на собствения му брат. Тази Ониксова гвардия, която поддържаше с цената на огромни разходи? Под неговото командване тя се беше оказала неспособна да предотврати нападението с меч, което беше сложило край на последните надежди за мир между Върховното кралство и Арканте. А задържания фанатик? Беше убит, преди да проговори…